Култура / Тони Николов
Булгаковиада
Странно нещо е литературата: има писатели, на които е отредена гръмка, но краткотрайна прижизнена слава, и други, чийто метеорен път към читателя започва едва след смъртта им. Днес Михаил Булгаков, на чиято годишнина е посветена темата на този брой, е не просто класик на ХХ век; той отдавна се е превърнал в мит. Безчислени са преводите на неговите творби в цял свят. На български език „Майстора и Маргарита“ има поне десетина издания, а през последните години се появи почти всичко дори от ранната му проза. [...]
„Образ невъзможен“
Този стих на Вазов от „Епопея на забравените“ всъщност ни дава ключа към личността на Георги Раковски – „мечтател безумен“, „на тъмна епоха син бодър, тревожен“, чийто „живот целий беше един блян“. Раковски сякаш въплъщава в себе си най-същностното от надеждите и стремленията на Българското възраждане – с неудържимия порив за свобода, но и с неутолимата жажда за просвещение; със съзаклятията, но и с фантастичните прочити на „най-старото ни битие“; с опитите да се проникне в „ключа на българския език“. [...]
За един новооткрит ръкопис от 1856 г. Разговор с Александър Алексиев
Ръкописът се състои от 19 листа, или 38 страници, хартията е ръчно лята, с воден знак и е в добро състояние. В текста се говори за много неща, има исторически позовавания на Цезар Бароний и Мавро Орбини. Идентифицирах ръкописа, когато забелязах, че на 28-а страница Раковски споменава себе си – разказва как е открил препис на житието на св. Петка Епиватска, писано от св. патриарх Евтимий. Нещо, за което Раковски пише и в „Асеневци“. Това потвърди моята хипотеза и ръкописът се превърна в откритие. [...]
Радиото, киното и ние
Ходът на събитията винаги крие изненади. Изведнъж се оказа, че в този наш брой, посветен на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР, се оформи и втори тематичен център – за протеста на българското кино срещу „ретроградните промени“, вкарани в последния момент в Закона за филмовата индустрия. Замислим ли се обаче, ще видим, че тези две теми имат обща „методологична спойка“ – отстояването на „полето на свободата“ от всевъзможни попълзновения на властовата недобронамереност или на откровената глупост. [...]