Култура / Тони Николов
Поетът, който счупи мълчанието
Днес е лесно да кажем – слава богу, че я е имало и я има поезията на Константин Павлов, че той е оцелял, макар и „сам“, „като дърво, загубено в гора“. Въпросът е как разчитаме парадоксалността и гротеската на неговата поетика днес. Защото „поезията на Константин Павлов е ни риба, ни рак: тя еднакво копнее по една велика морална и политическа яснота, по гарвановата истина в един свят на лепкави славеи и от друга страна, по своите „Персифедрони“, „Йоланти“, „Фрески“, „Жигове“ (Ал. Кьосев). Тази поезия е поезия на мълчанието отвъд наложените мълчания и на свободата отвъд всевъзможните клопки, свързани с „краха на митологията“. [...]
Дългът и заслугата
Миналото и настоящето често се разминават в оценката за онова, което е било и все още продължава да ни тревожи. Историята обаче не е нито научна фантастика, нито само паметен разказ за героизма на нашите деди. В нея фактите са от решаващо значение. Като посвещаваме темата на този наш брой на съдбата на българските евреи по времето на Холокоста, си даваме сметка колко болезнено труден е разказът за онази епоха. Защото в него има всичко – има смайващи примери от „полюса на доброто“, но и немалко от „паметта за злото“. [...]
Александър Оскар – Памет и морална отговорност
Никога няма да забравим акта на спасението на евреите в старите предели на Царство България, за което имат заслуга дейците на БПЦ, политици, общественици, както и най-обикновени хора, които рискуват собствения си живот и благополучие и се обявяват срещу депортацията на евреите в лагерите на смъртта. Но ние също така смятаме, че българската държава носи отговорност за съдбата на евреите, депортирани от Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот. Това са 11 343 евреи, почти всички от тях загиват в Треблинка. [...]
Юлия и театърът
Още приживе Юлия Огнянова беше легенда. Затова ѝ посвещаваме този наш брой. Заради бунтарската ѝ нетърпимост и онзи вечно млад дух, с който увличаше и актьорите, и публиката, и учениците си. На нея и другите луди глави от „бургаската четворка“ (Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов) дължим онази толкова особена и театрална 1958 г. – време на интелектуално пробуждане, което сякаш компенсира неслучили се в България неща като бурната „унгарска рапсодия“ през 1956 г. Чудото на свободния Бургаски театър... [...]