Култура / Тони Николов
Сатирикът и свободата
Радой Ралин със сигурност беше сред най-популярните хора в онзи период от историята на България, който днес свързваме с наименованието НРБ. От дете помня как хората с усмивка го разпознаваха и спираха по улиците. А също и как, возейки се в тролея до някогашното кино „Изток“, той без страх и без автоцензура коментираше на глас разни глупости, сторени от тогавашните управници. Той още приживе се бе превърнал в институция с волнодумството си. Включително и с вида си на „юродив праведник“... [...]
Светът на войната
На 24 февруари 2022 г. се събудихме в съвършено различен свят. Пред очите ни една държава с претенциите на империя (Русия) и нейният самодържец (Владимир Путин) извършиха не само агресия срещу суверенна Украйна, но се опитаха да взривят цялата архитектура на международните отношения, градени с толкова много труд и компромиси след края на Втората световна война. Затова и този наш брой е посветен на „света на войната“. След края на ХХ в. някак пренебрегнахме възраждащите се империи и техните апетити... [...]
Съществуването срещу аномалията. Разговор с Ерве Льо Телие
Войната е факт, но засега е далеч от нас. Войната в Сирия беше по-близо до нас, французите, бяхме замесени в нея, ние сме част от Средиземноморието. Всяка война е огромно нещастие. Но в случая със Сирия имахме своите илюзии – че може да има „износ на демокрация“. Сега Путин смята, че е възможно да има „износ на автокрация“. Мисля, че подобен износ е невъзможен. Народите имат автономията да живеят, както сами си решат. Слабостта на властниците е да забравят за силата на народите. [...]
България между мита и трилъра. Разговор с Ерик Ноло
Когато пишете криминален роман, декорът е рамката на повествованието. Исках да говоря за онова, което обичам много – България в дълбочина, а за един писател на криминален роман сенките и светлосенките са от много голямо значение. Алфред Жари казваше: „Това се случва в Полша, тоест никъде“. А за моите читатели всичко се случва „някъде“ в България – страна, която посещавам от четиридесет години. Особено впечатлен съм от Русе, град, който опознах, благодарение на Елиас Канети. [...]