Култура / Тони Николов
Паметта срещу меката диктатура. Разговор с Венсан Енгел
Литературата е невъзможна сама по себе си. Човекът е в центъра на литературата. Знаете ли, последният ми курс в университета в Лувен е посветен тъкмо на „завръщането на трагичното“. Разглеждам трагичното в смисъла на гръцката трагедия. Някои дори смятат, че трагичното вече не е възможно, тъй като християнската вяра е въвела изкуплението и спасението, съответно тези кодове вече не са налични. Аз смятам, че те продължават да съществуват. Нещо повече, че присъстваме на завръщането на трагичното. [...]
Демоните на Европа и свободата. Разговор с Плантю
Мисля, че невежеството причинява много зло на Европа. Идеологиите – също. Да не забравяме и за надигането на нетолерантността, което е нещо твърде тревожно. Ако дебатирахме по-спокойно в Европа, навярно по-скоро щяхме да разберем защо Орбан в Унгария толкова много изнервя останалите. Мен ме вълнува защо европейците толкова лесно се изнервят, вместо да седнат около една маса и да се опитат да се разберат, а не да си отправят взаимни обиди. Идваме от различни култури, можем много да научим едни от други. [...]
Раните от комунизма: паметта и болката. Разговор с Лилия Топузова
Когато започнах да работя с разказите на репресираните, по същото това време започнах да работя и с разказите на хора, извършвали репресиите. За мен най-важното беше да се еманципират разказите на репресираните, защото те са абсолютно заглушени. Единственото изключение е в периода 1990–1993 г., когато те се чуват съвсем ясно. Ала след това са потулени, защото архивът на Държавна сигурност е бил унищожен. 43% от архива на ДС вече го няма. За нас беше важно да направим инсталацията като свидетелство... [...]
Майсторът на „малки ръчни часовничета“
Търкулва се времето, подобно на Житената питка, която в знаменитата приказка на Ангел Каралийчев уж сама излиза от огъня, отърсвайки от гърба си въгленчетата, за да се впусне по широкия свят. И може би – в годината на двойния юбилей на писателя (роден през 1902 г. и отишъл си от този свят през 1972 г.) – е редно да спрем залудо да я гоним, сиреч дошло е време за равносметката. Поколения деца са израснали с „Тошко Африкански“ и „Ането“, със „Снежното момиче“ или „Мечо“, с „Крилатият юнак“, „Майчина сълза“... [...]