Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Графити в града

Промяната в България дойде заедно с появата на графитите. Спомням си първата „вакханалия“ от протестни надписи или рисунки в София през първите месеци на 1990 г., бликнала заедно с първите митинги. Забраните бяха пометени в миг, настъпи времето на свободата. Вече несъществуващият мавзолей (след идеологическата си „десакрализация“) се превърна в истинска свободна сцена на графити творчеството, подобно на останките от Берлинската стена. [...]

Булгаковиада

Странно нещо е литературата: има писатели, на които е отредена гръмка, но краткотрайна прижизнена слава, и други, чийто метеорен път към читателя започва едва след смъртта им. Днес Михаил Булгаков, на чиято годишнина е посветена темата на този брой, е не просто класик на ХХ век; той отдавна се е превърнал в мит. Безчислени са преводите на неговите творби в цял свят. На български език „Майстора и Маргарита“ има поне десетина издания, а през последните години се появи почти всичко дори от ранната му проза. [...]

„Образ невъзможен“

Този стих на Вазов от „Епопея на забравените“ всъщност ни дава ключа към личността на Георги Раковски – „мечтател безумен“, „на тъмна епоха син бодър, тревожен“, чийто „живот целий беше един блян“. Раковски сякаш въплъщава в себе си най-същностното от надеждите и стремленията на Българското възраждане – с неудържимия порив за свобода, но и с неутолимата жажда за просвещение; със съзаклятията, но и с фантастичните прочити на „най-старото ни битие“; с опитите да се проникне в „ключа на българския език“. [...]

За един новооткрит ръкопис от 1856 г. Разговор с Александър Алексиев

Ръкописът се състои от 19 листа, или 38 страници, хартията е ръчно лята, с воден знак и е в добро състояние. В текста се говори за много неща, има исторически позовавания на Цезар Бароний и Мавро Орбини. Идентифицирах ръкописа, когато забелязах, че на 28-а страница Раковски споменава себе си – разказва как е открил препис на житието на св. Петка Епиватска, писано от св. патриарх Евтимий. Нещо, за което Раковски пише и в „Асеневци“. Това потвърди моята хипотеза и ръкописът се превърна в откритие. [...]