Култура / Тони Николов

Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
95 публикации

Карикатурата и агеластите

22.01
2022

Свободата се крепи върху няколкото основни права и правото да се смееш е неразделна част от тях. Смехът не е самата свобода, но възпира човека от насилие и зло. Когато реагираме с усмивка на себе си и на другите, много от нещата се проясняват. На Франсоа Рабле, един от бащите на модерния роман („Гаргантюа и Пантагрюел“), се приписва думата агеласти, на която е отреден дълъг живот. Агеластът (от гр. ἀγέλαστος) е „онзи, който никога не се смее“, убеденият, че всички са длъжни да мислят еднакво. [...]

Прочети повече...

Отшелникът от Кроасе

20.12
2021

Така съвременниците на Гюстав Флобер кръщават онзи, комуто е съдено през XIX век да се превърне в „баща на модерния роман“. Флобер, „отшелникът“, вечно странящ от другите. От великия Балзак, неговия литературен баща, грандиозен в замислите си, но често немарлив към фразите си. От прекаления психологизъм и студенината на Стендал, както и от крайностите в натурализма на Зола и Мопасан (иначе смятащи себе си за ученици на Флобер). В същото време влиянието му върху световната литература е огромно. [...]

Прочети повече...

Културната задача на Халите. Разговор с Александър Кьосев

Културната задача на Халите. Разговор с Александър Кьосев
23.11
2021

Халите имат много особена съдба. Между всички тези сгради на Банския площад, които се строят, за да поставят съдбата на ориенталската джамия в европейски кавички, Халите са най-модерната сграда. Спори се дали фасадата им е в сецесион или ампир, но според мен спорът е безпредметен, защото Халите, подобно много други сгради в София, съчетават най-различни стилови елементи. Но най-важното е, че вътрешното им пространство е било за времето си много модерно със стоманено-бетонната си конструкция. А и политическата задача на Халите е била много важна: като модерен европейски пазар те са замислени да изместят дивата шарения на бившия османски пазар, намирал се пред джамията. Халите изпълняват задачата си, „ориенталщината“ е унищожена и е заменена с едно модерно европейско пространство, строено по модела на Парижките хали (други ги оприличават на парижкото Пти Пале). Целта за пореден път е била да се покаже, че София е европейски град. В тази патриотична и визуална задача тогавашните кметства влагат много усилия и много пари. Няколко поколения от кметове и общински управи упорстват в създаването на този европейски и патриотичен спектакъл: нека всички видят, че София не е вече мизерният стар османски град, западнал през XIX в. заради земетресение и пожари. [...]

Прочети повече...

Наследство и памет

22.11
2021

Когато през 1873 г. Емил Зола пише романа си „Търбухът на Париж“, посветен на парижките хали, той изрично държи да разграничи „многотията“ от „духа на мястото“. Да, Халите са образ на неудържимото потребление и на социалното разслоение, но и на „култура на разнообразието“, чийто резултат са знаменитите традиции на френската кухня. Едни от най-запомнящите се страници в романа са тези за „симфонията от сирена“, достъпна за окото и обонянието на купувачите, която Зола описва с подбрани музикални метафори. [...]

Прочети повече...