Култура / Тони Николов
България между мита и трилъра. Разговор с Ерик Ноло
Когато пишете криминален роман, декорът е рамката на повествованието. Исках да говоря за онова, което обичам много – България в дълбочина, а за един писател на криминален роман сенките и светлосенките са от много голямо значение. Алфред Жари казваше: „Това се случва в Полша, тоест никъде“. А за моите читатели всичко се случва „някъде“ в България – страна, която посещавам от четиридесет години. Особено впечатлен съм от Русе, град, който опознах, благодарение на Елиас Канети. [...]
Путин, националпопулизмът, войната
Идеята на този брой беше да покаже как светът се променя две години след пандемията – с избуяването на нови политически разделения и на нови геополитически напрежения, в това число и руската заплаха срещу Киев. Нахлуването на руската армия в Украйна на 24 февруари 2022 г. сбъдна най-кошмарните ни предчувствия. Светът се промени изцяло. В Европа отново се води война (а не някаква си „военна операция“, както ни убеждава Путиновата пропаганда). Пред очите ни загинаха мирни украинци, жени и деца. [...]
Животът на миналото
Има някаква голяма тайна в това как миналото на човечеството, вместо да изтлее в земята, непрекъснато се връща на бял свят, благодарение на археологията. Така, колкото и да е невероятно, възникват „новини от миналото“, а теренните проучвания на археолозите се радват на неспирния интерес на публиката. Началото поставя италианският хуманист Кириако де Пициколи (1391–1455), смятан за „баща на археологията“, който първи разкопава антични обекти в Делфи, разчитайки тънещи в забвение гръцки и латински надписи. [...]
Карикатурата и агеластите
Свободата се крепи върху няколкото основни права и правото да се смееш е неразделна част от тях. Смехът не е самата свобода, но възпира човека от насилие и зло. Когато реагираме с усмивка на себе си и на другите, много от нещата се проясняват. На Франсоа Рабле, един от бащите на модерния роман („Гаргантюа и Пантагрюел“), се приписва думата агеласти, на която е отреден дълъг живот. Агеластът (от гр. ἀγέλαστος) е „онзи, който никога не се смее“, убеденият, че всички са длъжни да мислят еднакво. [...]