Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

„Образ невъзможен“

Този стих на Вазов от „Епопея на забравените“ всъщност ни дава ключа към личността на Георги Раковски – „мечтател безумен“, „на тъмна епоха син бодър, тревожен“, чийто „живот целий беше един блян“. Раковски сякаш въплъщава в себе си най-същностното от надеждите и стремленията на Българското възраждане – с неудържимия порив за свобода, но и с неутолимата жажда за просвещение; със съзаклятията, но и с фантастичните прочити на „най-старото ни битие“; с опитите да се проникне в „ключа на българския език“. [...]

За един новооткрит ръкопис от 1856 г. Разговор с Александър Алексиев

Ръкописът се състои от 19 листа, или 38 страници, хартията е ръчно лята, с воден знак и е в добро състояние. В текста се говори за много неща, има исторически позовавания на Цезар Бароний и Мавро Орбини. Идентифицирах ръкописа, когато забелязах, че на 28-а страница Раковски споменава себе си – разказва как е открил препис на житието на св. Петка Епиватска, писано от св. патриарх Евтимий. Нещо, за което Раковски пише и в „Асеневци“. Това потвърди моята хипотеза и ръкописът се превърна в откритие. [...]

Радиото, киното и ние

Ходът на събитията винаги крие изненади. Изведнъж се оказа, че в този наш брой, посветен на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР, се оформи и втори тематичен център – за протеста на българското кино срещу „ретроградните промени“, вкарани в последния момент в Закона за филмовата индустрия. Замислим ли се обаче, ще видим, че тези две теми имат обща „методологична спойка“ – отстояването на „полето на свободата“ от всевъзможни попълзновения на властовата недобронамереност или на откровената глупост. [...]

Изкуство и криза

Решихме да посветим темата на този наш брой на един висящ от десетилетия проблем – „откупките“, или придобиването на произведения на изкуството от страна на музеите и художествените галерии. Не е тайна, че през последните десетилетия българските музеи и галерии на практика се разминават със съвременното изкуство, защото са с орязани бюджети и нямат средства, с които да попълват колекциите си. Така за цели две десетилетия НХГ е направила само две откупки – икона за Криптата и ранна творба на Кристо. [...]