Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Истории и вяра. Разговор с Кун Петерс

Всичко започва с проучването. Аз съм антрополог. А антропологът се стреми да проникне в интимността на културите, както и на хората. Нуждая се от много, много информация. Беседвах продължително с двайсетина йезуити, а в романа ми героите йезуити са едва трима-четирима. Необходимо ми беше да ги видя, да чуя какво казват – това е част от професията на антрополога. След което дадох ръкописа на двама от тях и ги попитах съгласни ли са с написаното. Те нямаха възражения... [...]

Разломи в културата

Може ли историята да порази настоящето? Бруталното убийство на чернокожия Джордж Флойд, извършено от бял полицай на 25 май т.г. в Минеаполис, САЩ, отприщи небивала вълна от глобални протести, за да се стигне до истинска „иконоборческа революция“ (с размирици и поголовно поваляне на статуи, мислени като „символи на робството“). Сякаш през 2020 г. се озовахме в 1619 (годината, в която за първи път кораб с 20 африкански роби от днешна Ангола акостира в Новия свят). [...]

Превод и предел. Разговор с Цочо Бояджиев

Превод и предел. Разговор с Цочо Бояджиев

Всяка човешка дейност е обусловена от някакви условия, безусловно е единствено Божието creatio ex nihilo. Следователно и преводът има предел, езиков, но и смислов. Различни са целите на автора, контекстът на написаното, социалният статус на слушателя, неговата образованост, нравственият му строй и т.н. Не бива да окръжаваме тази човешка дейност с ореола на едно особено мъченичество, да героизираме преодоляването на трудностите при превода. Преводачът не бива да занимава читателя с проблемите си. Като дискретен слуга той трябва да поднесе приготвеното духовно ястие и да се оттегли. [...]

Отвъд интерпретацията

Замисляли ли сте се в каква степен нашият свят и преводът са обвързани помежду си? Обърнем ли поглед към дълбините на времето, размисълът неминуемо ни препраща към лингвистичната катастрофа „след Вавилон“, за която става дума в книга Битие. Библейският разказ описва как „по цялата земя имаше един език и един говор“, след което свидетелства, че след вавилонското стълпотворение хората се пръсват по широкия свят и заговорват на всевъзможни езици, без никой народ да разбира вече останалите народи. [...]