Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Невъображаемият музей

В музея, традиционно възприеман от мнозина като укритие от дъжда или идеално убежище за влюбените, всъщност се случва нещо, даващо силен подтик на социалното въображение: нашето присъствие там преобразява музейната колекция. По този начин от набор от артефакти тя се превръща в модел на случилото се и случващото се. И нечий портрет престава да бъде само конкретно изображение на живяла някога личност, а се възприема и като произведение на изкуството. [...]

Бернар Блистен: Искаме да попълним колекцията си с творби от България

Светът на изкуството е свят на съучастие. Този свят не би съществувал без връзки, изтъкани между хора, които вярват, че е важно да бъдат опознати творците на нашето време. Тъкмо в линията на това съучастие бихме искали да работим заедно с българите. Центърът „Помпиду“ внимателно следи всичко случващо се на международната сцена. Даваме си сметка, че след годините на мракобесие творците работят, за да еманципират умовете на хората. [...]

Време и драматургия

Времето в театъра не е само „замъчване, забавяне или въртене в кръг“, както отбелязва в дискусионната тема на броя писателят Георги Тенев. То е осевата линия на съществуването ни. Което от своя страна поставя редица въпроси. Защо днешният български театър обръща гръб на живота в България и не съзира там подтик за драматургия? Нима драмата на съвременна България не вълнува никого? И ако е така, какво? [...]

Антидисидентстващият дисидент. Разговор с Димитър Кенаров

Голямата мечта на Георги Марков е да пробие на западния пазар, да бъде част от една по-космополитна култура, да плува, както би се изразил той, заедно с китовете и делфините в океана, а не с хамсията и цацата в родния гьол. Всъщност това е чисто професионалната причина да напусне България: желанието да седне на една маса с големите играчи, да изпита собствения си талант, да го стисне между зъбите си и да провери дали е направен от истинско злато. [...]