Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Отвъд интерпретацията

Замисляли ли сте се в каква степен нашият свят и преводът са обвързани помежду си? Обърнем ли поглед към дълбините на времето, размисълът неминуемо ни препраща към лингвистичната катастрофа „след Вавилон“, за която става дума в книга Битие. Библейският разказ описва как „по цялата земя имаше един език и един говор“, след което свидетелства, че след вавилонското стълпотворение хората се пръсват по широкия свят и заговорват на всевъзможни езици, без никой народ да разбира вече останалите народи. [...]

Вазов и ние

Мислим ли е нашият език или исторически разказ без Вазов? Нали всяко следосвобожденско поколение започва да срича от читанките тъкмо по стиховете му. Лесно е да се каже, че за българите Вазов е онова, което е Юго за французите, Гьоте за немците, Мицкевич за поляците или Пушкин за руснаците. Трудно е да го осъзнаем. Можем ли да си представим нашата словесност без романтичния патос на творбите му, без наивизма му, без неправилностите на изразните му средства, дето все ехтят, тътнат, фъркат, огласят поля и гори...? [...]

Отвъд пандемията

Коронавирусът вкара човечеството в небивала криза, по-точно в поредица от кризи, което усложнява ситуацията. Изправени сме пред четворна криза – санитарна, икономическа, политическа и културна – констатира френският социолог Едгар Морен в интервю, което може да прочетете в броя. И колкото повече някой от изброените аспекти на кризата се задълбочава, толкова повече останалите привидно отстъпват, без да е ясно докога. [...]

Култура и карантина

Има ситуации, в които всичко изглежда направо немислимо, когато просто не стигат думи, за да се опише бедствието, което ни връхлита, преобръщайки досегашния ни живот. Когато времето „сега“, ако използваме една интуиция на философа Джорджо Агамбен, за когото става дума в този брой, се разломява, въвличайки ни в собствените си контракции. И по този начин това небивало по интензитета си време, както твърди Агамбен, пряко препраща към мига-остатък, който пък запечатва всичко станало, защото „времето нататък е късо“. [...]