Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Светът като комикс

Появата по книжарниците на френски комикс по „Под игото“ (и то в български превод!) изобщо не разбуни духовете. Ни най-малко не държа да наливам масло в огъня, нито пък да раздухвам скандали, просто констатирам фактите. Знайно е колко лесно у нас пламва искрата на възмущението при всяко посягане към националната класика, а в случая става въпрос именно за „Под игото“, превърнато от чужденец в графичен роман. [...]

Кино и антиутопия

Началото на новата година освен равносметка предполага и вглеждане в проблеми, наследени от предишната, предусещане за онова, с което ще се сблъскваме и занапред. Затова и писмото на над 120 известни кинодейци, отправено до Министерството на културата през ноември, ни се стори сериозен повод за разговор по „протеста на киното“. Засега този протест е само на хартия, но както показва практиката, резултат у нас постигат само онези начинания, които успяват да се заявят в „триъгълника на властта“. [...]

Визионерите и бъдещето

Дълго време живяхме в еуфория, вярвайки, че можем да опишем живота на даден човек, че знаем какъв е бил този живот. След психоанализата и появата на безсъзнателното се постави под въпрос тази възможност да проникнем в нечий живот. Дори в собствения ни живот. Какво остава от един живот? Няколко мига, някои жестове и решения или написаното – за онези, имащи достъп до него. В случая правя възхвала на литературата. Защото едно от нещата, оставащи от един човек, със сигурност е написаното от него. [...]

Хофман и 1989 г.

Описанието на един преломен момент, какъвто е 1989 г., винаги е пристрастно. Ала така се пише историята: фактите, обвивката на събитията, обяснимо са потопени в летливи спомени, емоции и лични свидетелства. Няма как да овладеем изцяло историческата истина, но трябва да я търсим, настоява в своята „Кратка история на двайсети век“ Джон Лукач. С ясното съзнание, че отвъд хребетите на „колосалните събития“ действителността винаги е оцветена от различни възможности... [...]