Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Балконът на Далчев

В „Ангелът на Шартър“ (1943) Атанас Далчев споделя как ангел Божи, който благославя „и човека ведно със слабите треви“, му открива „отново пътя към света“. Сиреч отвеждайки го „към конкретните неща“ и „предметността“, разтворена в битието. Към онова, което ни предпазва „от общите фрази и големите, но празни думи“ („Фрагменти“). Истината е, че в периода между двете световни войни изпод перото на Далчев излизат четири кратки стихосбирки, които радикално променят българската поезия. [...]

Книгите – шансове и неволи

В този брой решихме да дадем думата на издателите и най-вече на онези от тях, които в духа на Хр. Г. Данов години наред издават тъй жизнено необходимите за всяка култура, но „губещи книги“, появяващи се в малки тиражи – поезия, стойностна родна и преводна хуманитаристика, съвременни български автори. Книги, които променят представите ни за света и за нас самите, а и обогатяват родния ни език. И онова, което всички те (заедно с издателя политик Манол Пейков) споделят, би трябвало да ни накара сериозно да се замислим. [...]

Кант и човечеството

Имануел Кант е просвещенец, но реалист. В „Антропологията“ си той ясно показва, че историята на човешкия род е свидетелство по-скоро на глупостта, отколкото на вродена лошотия. Затова и човечеството е „културно и цивилизовано“, но не е „морално“. А „същественото на всяка религия е все пак моралът“. Това е и основата на „морално-практическата идея на разума“, чийто непрестанен прогрес би трябвало да ни отведе един ден до „световното гражданско общество“ и до „вечния мир“ между народите. [...]

Цветан Тодоров и посттоталитарният опит

Известно е, че Цветан Тодоров бе пословично дискретен човек, с интелектуална сдържаност, дори свенливост, позната на всеки, имал контакт с него. При последното си посещение в родната си страна през 2014 г. смутено, но съвсем искрено той предупреди, че не е дошъл да изрече „някакви знаменити истини“, а да чуе през какво минава България: какви са предизвикателствата пред нейната демокрация и нейните „интимни врагове“, как се справя с изпитанието на популизма и популистите. Сподели, че вярва в образованието... [...]