Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Да не изпускаме часовника на миналото. Разговор с белгийския писател Стефан Хертманс

Дядо ми написа тези мемоарни страници доста след края на Първата световна война, шейсет години след като тя е приключила. Става дума за около 600 страници. Всичко беше в неговата глава и той се опита да го опише. Моят дядо е един от малцината фламандци, били на фронта през цялата война, който остави подробни мемоарни бележки. Исках да преведа свидетелството му на съвременен език: важно за мен е, че това беше моето детство. Слушах тези истории, докато бях дете. Заедно с дядо гледахме картини, бяхме много близки. [...]

Векът на Жирар като „ескалация на крайностите“

Днес, когато насилието бушува по цялата планета, все повече анализатори обръщат поглед към „миметичната теория“ на френския мислител Рене Жирар, който пише в книгата си „Да завършим Клаузевиц“ (2007), че „насилието, шестващо по света, ни води към следния парадокс: приближавайки се към Алфата, ние напредваме към Омегата; колкото по-добре разбираме началото, с всеки изминал ден осъзнаваме, че това начало приближава“. Катастрофик, християнски фантазьор или свръхпроницателен антрополог е Жирар? [...]

Читалищата и бъдещето

Решихме в този брой да направим „моментна снимка“ на състоянието на най-масовите културни институти в страната, каквито са читалищата (повече на брой от пощенските станции и от всички здравни и лечебни заведения). Какво показват анализите в броя? Това, че национална политика по отношение на читалищното дело и читалищните библиотеки продължава да няма. Все още си остават само пожелания идеите читалищата да се превърнат в реални „общностни центрове“, където млади и стари да се чувстват като у дома си. [...]

Памет и кино. Разговор с Леа Тодоров

Малко познавам днешна България, моят баща също не я познаваше много добре. Знам, че беше много щастлив при нашето пътуване през 2014 г. да открие, че вече съществува друга България. Че има младо поколение, отворено към света и много европейско. Различно от неговото поколение и което не помни комунизма. Но той много обичаше и традиции, съхранили се още от османската епоха, някои занаяти, които вече не съществуват във Франция. Търсеше ароматите и подправките на своето детство. [...]