Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Радиодрамата и „фейк нюз“

На 30 октомври 1938 г. в ефира на CBS, най-популярната радиомрежа в САЩ, се случва нещо повече от необичайно. Гласът на диктора обявява радиопиесата от 20 ч., подготвена от трупата на Меркюри Тиътър. Прозвучава обаче прогнозата за времето, след което тръгва запис на джаз оркестър, прекъснат от новинарско съобщение, че на планетата Марс са забелязани необичайни явления. Излъчването продължава с музика, по време на която се включва професор от Принстън (озвучен от Орсън Уелс), който отрича съществуването на живот на Марс. [...]

Задължението да бъдеш свидетел. Разговор с Борислав Скочев

Най-вероятно съм чул това име още в детството – дядо ми имаше приятели, които са били в концлагера. Но разбрах какво е „Белене“ от първите лагерни спомени, публикувани през 1990 г. И въпреки че общественото внимание бързо се пренасочи към настоящето на прехода, през следващите години бяха публикувани много спомени, тъй че паметта беше отчасти възстановена, но и маргинализирана. Най-вече оставаха бели петна в знанието ни за технологията на тази репресия. [...]

Критика и публичност

Началото на една година предполага опит за равносметка и това ни подтикна да обърнем внимание на критиката. На пръв поглед проблемите в критическото поле изглеждат „вътрешногилдийни“ и не чак толкова интересни за публиката. Ала е ясно, че случващото се там няма как да не е от съществено значение за процесите в българската култура. [...]

Препрочитайки Солженицин

Може ли една книга – подобно на удар с чук по релса – да постигне почти немислимото: чрез отзвука си да обезсили „идеологическото робство“, насаждано с цената на колосални страдания, тоест да промени историята? Повестта „Един ден на Иван Денисович“, излязла като по чудо в СССР през ноември 1962 г., започва тъкмо с такъв конкретен образ – ставането в пет часа на лагерниците по звука на релсата. [...]