Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Путин, националпопулизмът, войната

Идеята на този брой беше да покаже как светът се променя две години след пандемията – с избуяването на нови политически разделения и на нови геополитически напрежения, в това число и руската заплаха срещу Киев. Нахлуването на руската армия в Украйна на 24 февруари 2022 г. сбъдна най-кошмарните ни предчувствия. Светът се промени изцяло. В Европа отново се води война (а не някаква си „военна операция“, както ни убеждава Путиновата пропаганда). Пред очите ни загинаха мирни украинци, жени и деца. [...]

Животът на миналото

Има някаква голяма тайна в това как миналото на човечеството, вместо да изтлее в земята, непрекъснато се връща на бял свят, благодарение на археологията. Така, колкото и да е невероятно, възникват „новини от миналото“, а теренните проучвания на археолозите се радват на неспирния интерес на публиката. Началото поставя италианският хуманист Кириако де Пициколи (1391–1455), смятан за „баща на археологията“, който първи разкопава антични обекти в Делфи, разчитайки тънещи в забвение гръцки и латински надписи. [...]

Карикатурата и агеластите

Свободата се крепи върху няколкото основни права и правото да се смееш е неразделна част от тях. Смехът не е самата свобода, но възпира човека от насилие и зло. Когато реагираме с усмивка на себе си и на другите, много от нещата се проясняват. На Франсоа Рабле, един от бащите на модерния роман („Гаргантюа и Пантагрюел“), се приписва думата агеласти, на която е отреден дълъг живот. Агеластът (от гр. ἀγέλαστος) е „онзи, който никога не се смее“, убеденият, че всички са длъжни да мислят еднакво. [...]

Отшелникът от Кроасе

Така съвременниците на Гюстав Флобер кръщават онзи, комуто е съдено през XIX век да се превърне в „баща на модерния роман“. Флобер, „отшелникът“, вечно странящ от другите. От великия Балзак, неговия литературен баща, грандиозен в замислите си, но често немарлив към фразите си. От прекаления психологизъм и студенината на Стендал, както и от крайностите в натурализма на Зола и Мопасан (иначе смятащи себе си за ученици на Флобер). В същото време влиянието му върху световната литература е огромно. [...]