Култура / Тони Николов
„Вълчето време“ и Ивайло Петров
В заника на дните си селянинът Киро Джелебов чете само Библията. Чете я бавно, провлачвайки пръст по пасажите. На младини Светото писание го смайва най-вече с разказа си за „родословието на човечеството“ след Адам и Ева, за Йосиф и фараона… Синовете му на шега наричат Библията „татьовата книга“, а той не се сърди на незлобливата им ирония. На стари години, във времената на „народната власт“, Киро Джелебов чете Библията „иначе“. Неговият живот и този на фамилията му биват подложени на все нови беди... [...]
Паметта срещу меката диктатура. Разговор с Венсан Енгел
Литературата е невъзможна сама по себе си. Човекът е в центъра на литературата. Знаете ли, последният ми курс в университета в Лувен е посветен тъкмо на „завръщането на трагичното“. Разглеждам трагичното в смисъла на гръцката трагедия. Някои дори смятат, че трагичното вече не е възможно, тъй като християнската вяра е въвела изкуплението и спасението, съответно тези кодове вече не са налични. Аз смятам, че те продължават да съществуват. Нещо повече, че присъстваме на завръщането на трагичното. [...]
Демоните на Европа и свободата. Разговор с Плантю
Мисля, че невежеството причинява много зло на Европа. Идеологиите – също. Да не забравяме и за надигането на нетолерантността, което е нещо твърде тревожно. Ако дебатирахме по-спокойно в Европа, навярно по-скоро щяхме да разберем защо Орбан в Унгария толкова много изнервя останалите. Мен ме вълнува защо европейците толкова лесно се изнервят, вместо да седнат около една маса и да се опитат да се разберат, а не да си отправят взаимни обиди. Идваме от различни култури, можем много да научим едни от други. [...]
Раните от комунизма: паметта и болката. Разговор с Лилия Топузова
Когато започнах да работя с разказите на репресираните, по същото това време започнах да работя и с разказите на хора, извършвали репресиите. За мен най-важното беше да се еманципират разказите на репресираните, защото те са абсолютно заглушени. Единственото изключение е в периода 1990–1993 г., когато те се чуват съвсем ясно. Ала след това са потулени, защото архивът на Държавна сигурност е бил унищожен. 43% от архива на ДС вече го няма. За нас беше важно да направим инсталацията като свидетелство... [...]