Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Цветан Тодоров и посттоталитарният опит

Известно е, че Цветан Тодоров бе пословично дискретен човек, с интелектуална сдържаност, дори свенливост, позната на всеки, имал контакт с него. При последното си посещение в родната си страна през 2014 г. смутено, но съвсем искрено той предупреди, че не е дошъл да изрече „някакви знаменити истини“, а да чуе през какво минава България: какви са предизвикателствата пред нейната демокрация и нейните „интимни врагове“, как се справя с изпитанието на популизма и популистите. Сподели, че вярва в образованието... [...]

Паметта, паметникът, решението

Отдавна е изречено всичко, което може или трябва да се каже за ПСА. Многократно е публикувано и препубликувано писмото на един от създателите на монумента – големия български скулптор проф. Любомир Далчев, от 1993 г., в което той категорично настоява да се премахне неговото участие и от първо лице свидетелства как „още с идването си на власт комунистическите лидери побързаха да изявят своята голяма благодарност и още по-голяма сервилност и подмазване на узурпатора за подарената им власт и подкрепа“. [...]

Прекрасният изкуствен свят

Препратката в заглавието към антиутопичния роман „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли не е никак случайна. 90 години по-късно срещата с Утопията (олицетворявана от изкуствения интелект) е по-реална от всякога. Бурното развитие на новите технологии през XXI в. значително изпреварват подготвеността на обществата ни да ги приемат с отговорност. Затова от известно време насам се чуват призиви (и то от водещи експерти по ИИ) да „забавим топката“ – да се огледаме и първо да създадем сериозна правна и етична регулация... [...]

Да не изпускаме часовника на миналото. Разговор с белгийския писател Стефан Хертманс

Дядо ми написа тези мемоарни страници доста след края на Първата световна война, шейсет години след като тя е приключила. Става дума за около 600 страници. Всичко беше в неговата глава и той се опита да го опише. Моят дядо е един от малцината фламандци, били на фронта през цялата война, който остави подробни мемоарни бележки. Исках да преведа свидетелството му на съвременен език: важно за мен е, че това беше моето детство. Слушах тези истории, докато бях дете. Заедно с дядо гледахме картини, бяхме много близки. [...]