Култура / Тони Николов
Юлия и театърът
Още приживе Юлия Огнянова беше легенда. Затова ѝ посвещаваме този наш брой. Заради бунтарската ѝ нетърпимост и онзи вечно млад дух, с който увличаше и актьорите, и публиката, и учениците си. На нея и другите луди глави от „бургаската четворка“ (Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов) дължим онази толкова особена и театрална 1958 г. – време на интелектуално пробуждане, което сякаш компенсира неслучили се в България неща като бурната „унгарска рапсодия“ през 1956 г. Чудото на свободния Бургаски театър... [...]
Колекционерството като страст. Разговор с Фредерик дьо Голдшмит
Да бъдеш колекционер, от една страна, означава да придобиеш от артистите или галеристите онова, което харесваш, за да му се радваш лично; но от друга страна, означава да позволиш и на други да се наслаждават на твоята сбирка. Тогава колекционирането придобива по-различен смисъл. То е „вземане-даване“. Купуваш творби на изкуството, но не ги съхраняваш единствено за себе си. Обикновено хората стават колекционери, купувайки творба след творба, която добавят в сбирките си. Така постепенно осъзнават, че са колекционери. [...]
„Вълчето време“ и Ивайло Петров
В заника на дните си селянинът Киро Джелебов чете само Библията. Чете я бавно, провлачвайки пръст по пасажите. На младини Светото писание го смайва най-вече с разказа си за „родословието на човечеството“ след Адам и Ева, за Йосиф и фараона… Синовете му на шега наричат Библията „татьовата книга“, а той не се сърди на незлобливата им ирония. На стари години, във времената на „народната власт“, Киро Джелебов чете Библията „иначе“. Неговият живот и този на фамилията му биват подложени на все нови беди... [...]
Паметта срещу меката диктатура. Разговор с Венсан Енгел
Литературата е невъзможна сама по себе си. Човекът е в центъра на литературата. Знаете ли, последният ми курс в университета в Лувен е посветен тъкмо на „завръщането на трагичното“. Разглеждам трагичното в смисъла на гръцката трагедия. Някои дори смятат, че трагичното вече не е възможно, тъй като християнската вяра е въвела изкуплението и спасението, съответно тези кодове вече не са налични. Аз смятам, че те продължават да съществуват. Нещо повече, че присъстваме на завръщането на трагичното. [...]