Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Отчуждение и посткомунизъм

През октомври 1968 г. по книжарниците в тогавашната НРБ се появява малка книга с философски есета, носеща емблематичното заглавие „Тъга и порив на епохата“. Авторът на книгата – Асен Игнатов, най-талантливият български философ през 60-те години – е уволнен от Софийски университет. На общо събрание в СУ в началото на 1969 г. той е разобличен като „вреден преподавател“. И едва след идеологическото му „покаяние“ го „въдворяват“ в Института по философия на БАН, за да го държат изкъсо. За останалото има грижа ДС. [...]

Проектът „Култура“

Процесите в българската култура през последните седем десетилетия са обвързани със съществуването на „Култура“ – със или без добавката „народна“. Затова и този трихиляден брой е покана да обърнем поглед назад, за да можем оттам да намерим перспективата към бъдещето. Истината е, че непосредствено преди 1989 г., а и в годините след нея „Култура“ се превърна в едно от интелектуалните полета на обществения дебат в България. С различна естетика и с различие в позициите, отстоявани от Стефан Продев и Копринка Червенкова... [...]

Страховете и утрешният свят. Разговор с писателя Жан-Кристоф Рюфен

Да, сигурно щеше да ни е по-лесно, ако човечеството беше само един-два, а не осем милиарда души. Но какво да правим с „останалите“? Звучи безчовечно и тъкмо това може да даде подтик за крайни решения, включително и за биотерористични атаки. Настоявам, че трябва да спазваме „границата“. Става дума за истинската граница на човешката екология, която зачита човешките същества и се бори за бъдещето на планетата. Но тя трябва да го прави заедно с човечеството, а не срещу човечеството. [...]

Паскал и ние

Паскал е мислител на „величието и нищожеството на човека“. И държи на този изначален парадокс, който някои неправилно обръщат в аргумент за вездесъществото на науката или на държавата. „Човек не трябва да се смята равен с животните или с ангелите, нито да бъде в неведение за величието или нищожеството си, а трябва да съзнава и едното, и другото…“. Едва при прилагането на подобно критическо мислене бихме могли да разполагаме с истинската човешка мяра: „човек съзнава, че е нищожен; следователно той безспорно е такъв... [...]