Култура / Тони Николов
Диалогичните светове на Томас Ман
Къде е мястото на Томас Ман (1875–1955) – един от бащите на модерния европейски роман през ХХ век? В големите му творби, новели, философски и политически есета махалото на Историята отчита последните мигове на една безвъзвратно отиваща се култура и тук основен герой сякаш е времето. Тесните стени на град Любек и миналото му величие не спасяват „буденброковци“: това е краят на „бюргерската култура“, на една „духовна форма на живот“, позната на автора още от детските му години. [...]
Радикалният модернист
„Времената вървят, времената се пречупват, времената се прекатурват – зафучава вятърът и разлюшква стария лес, дълбоки подземни тътнежи разклащат мирната земя, далечни светлини озаряват черния хоризонт, бурята иде, бурята се приближава, бурята реве, бурята трещи…“ Това пише до баща си Мильо Касабов от Лайпциг (март 1913 г.) младият Гео Милев, воден от убеждението, че „нова ера в нашата поезия иде“. И нито за миг този 18-годишен младеж не се съмнява, че именно на него се пада да бъде „тръбачът на новото“. [...]
Адската машина и българската бездна
На Велики четвъртък (16 април 1925 г.) софийската катедрала „Св. Крал“ („Св. Неделя“) отрано е препълнена с народ. Тук е целият Министерски съвет, начело с премиера Ал. Цанков, генералитетът, в храма има множество жени и деца. Погребалният кортеж тръгва от дома на убития генерал Константин Георгиев. Покойният е депутат от управляващия „Демократически сговор“ и секретар на Дружеството на запасните офицери. Кому е било потребно да ликвидира запасния генерал пред църквата „Св. Седмочисленици“? [...]
Въображаемото време на надеждата. Разговор с Аниес Дезарт
Щом напиша една книга, преставам да я разбирам. Докато пиша, все пак си мисля, че съм донякъде наясно с нещата. Литературата е паралелен живот. Но аз винаги се доверявам на читателите. Нещо в мен ми казва какво съм написала, но понякога самата аз не съм наясно. Завърших „Вечният годеник“ и една моя приятелка, която е драматург, в свой анализ съзря връзки, за които не бях и подозирала. Нейният анализ бе насочен към времето в романа, което може да бъде изразено по множество начини. [...]