Култура / Тони Николов
Прекрасният изкуствен свят
Препратката в заглавието към антиутопичния роман „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли не е никак случайна. 90 години по-късно срещата с Утопията (олицетворявана от изкуствения интелект) е по-реална от всякога. Бурното развитие на новите технологии през XXI в. значително изпреварват подготвеността на обществата ни да ги приемат с отговорност. Затова от известно време насам се чуват призиви (и то от водещи експерти по ИИ) да „забавим топката“ – да се огледаме и първо да създадем сериозна правна и етична регулация... [...]
Да не изпускаме часовника на миналото. Разговор с белгийския писател Стефан Хертманс
Дядо ми написа тези мемоарни страници доста след края на Първата световна война, шейсет години след като тя е приключила. Става дума за около 600 страници. Всичко беше в неговата глава и той се опита да го опише. Моят дядо е един от малцината фламандци, били на фронта през цялата война, който остави подробни мемоарни бележки. Исках да преведа свидетелството му на съвременен език: важно за мен е, че това беше моето детство. Слушах тези истории, докато бях дете. Заедно с дядо гледахме картини, бяхме много близки. [...]
Векът на Жирар като „ескалация на крайностите“
Днес, когато насилието бушува по цялата планета, все повече анализатори обръщат поглед към „миметичната теория“ на френския мислител Рене Жирар, който пише в книгата си „Да завършим Клаузевиц“ (2007), че „насилието, шестващо по света, ни води към следния парадокс: приближавайки се към Алфата, ние напредваме към Омегата; колкото по-добре разбираме началото, с всеки изминал ден осъзнаваме, че това начало приближава“. Катастрофик, християнски фантазьор или свръхпроницателен антрополог е Жирар? [...]
Читалищата и бъдещето
Решихме в този брой да направим „моментна снимка“ на състоянието на най-масовите културни институти в страната, каквито са читалищата (повече на брой от пощенските станции и от всички здравни и лечебни заведения). Какво показват анализите в броя? Това, че национална политика по отношение на читалищното дело и читалищните библиотеки продължава да няма. Все още си остават само пожелания идеите читалищата да се превърнат в реални „общностни центрове“, където млади и стари да се чувстват като у дома си. [...]