Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Юлия и театърът

Още приживе Юлия Огнянова беше легенда. Затова ѝ посвещаваме този наш брой. Заради бунтарската ѝ нетърпимост и онзи вечно млад дух, с който увличаше и актьорите, и публиката, и учениците си. На нея и другите луди глави от „бургаската четворка“ (Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов) дължим онази толкова особена и театрална 1958 г. – време на интелектуално пробуждане, което сякаш компенсира неслучили се в България неща като бурната „унгарска рапсодия“ през 1956 г. Чудото на свободния Бургаски театър... [...]

Колекционерството като страст. Разговор с Фредерик дьо Голдшмит

Да бъдеш колекционер, от една страна, означава да придобиеш от артистите или галеристите онова, което харесваш, за да му се радваш лично; но от друга страна, означава да позволиш и на други да се наслаждават на твоята сбирка. Тогава колекционирането придобива по-различен смисъл. То е „вземане-даване“. Купуваш творби на изкуството, но не ги съхраняваш единствено за себе си. Обикновено хората стават колекционери, купувайки творба след творба, която добавят в сбирките си. Така постепенно осъзнават, че са колекционери. [...]

„Вълчето време“ и Ивайло Петров

В заника на дните си селянинът Киро Джелебов чете само Библията. Чете я бавно, провлачвайки пръст по пасажите. На младини Светото писание го смайва най-вече с разказа си за „родословието на човечеството“ след Адам и Ева, за Йосиф и фараона… Синовете му на шега наричат Библията „татьовата книга“, а той не се сърди на незлобливата им ирония. На стари години, във времената на „народната власт“, Киро Джелебов чете Библията „иначе“. Неговият живот и този на фамилията му биват подложени на все нови беди... [...]

Паметта срещу меката диктатура. Разговор с Венсан Енгел

Литературата е невъзможна сама по себе си. Човекът е в центъра на литературата. Знаете ли, последният ми курс в университета в Лувен е посветен тъкмо на „завръщането на трагичното“. Разглеждам трагичното в смисъла на гръцката трагедия. Някои дори смятат, че трагичното вече не е възможно, тъй като християнската вяра е въвела изкуплението и спасението, съответно тези кодове вече не са налични. Аз смятам, че те продължават да съществуват. Нещо повече, че присъстваме на завръщането на трагичното. [...]