Култура / Тони Николов

Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
76 публикации

Паметта срещу паметника

19.10
2022

Десетилетия наред тоталитарните паметници предизвикват ожесточени дискусии, понякога прерастващи в сблъсъци около главното „капище на култа“ – Паметника на съветската армия в София. За едни този Паметник си остава „величав символ“ на едно „второ освобождение“(?), творба с „непреходна художествена стойност“, трайно вписана в „националната памет“. За много хора обаче това е една комунистическа „монументална лъжа“, символ на националното унижение, който по нетърпим начин властва над столицата на България. [...]

Прочети повече...

Атонският монах и неговата История

28.09
2022

Преподобният Паисий не е единствен в начинанието, обезсмъртило дните му. Негови съвременници са както анонимният автор на Зографската история, така и йеромонах Спиридон Габровски, написал „История во кратце о болгарском народем словенском“ (1792 г.). Ала онова, което отличава делото на Паисий Хилендарски от тяхното, е тъкмо в „гения на езика“, в писателското вдъхновение на Атонския монах, чиито фрази се леят като вълни, което го превръща в „лирик“ в историята. [...]

Прочети повече...

Страшимиров и българските противоречия

19.06
2022

Днес малцина познават прозата на Антон Страшимиров, а още по-малък е броят на тези, които са чели знаменития му роман „Роби“ (1929–1930 г.), нищо че „македонските страсти“ тресат из основи и днешното българско общество. Пиесите му („Вампир“ или „Свекърва“) от време на време изникват на театралните афиши, а голямото му „народоведско наследство“ и публицистиката му на практика не са събрани и не са преиздавани никога. Антон Страшимиров (1872–1937) си остава сред „големите непознати“ в българската култура. [...]

Прочети повече...

Сатирикът и свободата

29.05
2022

Радой Ралин със сигурност беше сред най-популярните хора в онзи период от историята на България, който днес свързваме с наименованието НРБ. От дете помня как хората с усмивка го разпознаваха и спираха по улиците. А също и как, возейки се в тролея до някогашното кино „Изток“, той без страх и без автоцензура коментираше на глас разни глупости, сторени от тогавашните управници. Той още приживе се бе превърнал в институция с волнодумството си. Включително и с вида си на „юродив праведник“... [...]

Прочети повече...