Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Путин и обаянието на злото. Разговор с Мария Степанова

За съветското и руското съзнание Втората световна война просто не е завършила. Путиновата държава се впи в Деня на победата, като се превърна в някаква „държава хамелеон“, улавяща онова, което се носи из въздуха, и опитваща се да си послужи с всичко това. „Безсмъртният полк“ отначало бе малка акция, идваща от низините. Но държавата на Путин я пое, разду я, като я превърна в онзи огромен пропаганден балон, който всички ние познаваме. Постъпи както винаги, превръщайки нещо човешко в нещо чудовищно. [...]

Поетът, който счупи мълчанието

Днес е лесно да кажем – слава богу, че я е имало и я има поезията на Константин Павлов, че той е оцелял, макар и „сам“, „като дърво, загубено в гора“. Въпросът е как разчитаме парадоксалността и гротеската на неговата поетика днес. Защото „поезията на Константин Павлов е ни риба, ни рак: тя еднакво копнее по една велика морална и политическа яснота, по гарвановата истина в един свят на лепкави славеи и от друга страна, по своите „Персифедрони“, „Йоланти“, „Фрески“, „Жигове“ (Ал. Кьосев). Тази поезия е поезия на мълчанието отвъд наложените мълчания и на свободата отвъд всевъзможните клопки, свързани с „краха на митологията“. [...]

Дългът и заслугата

Миналото и настоящето често се разминават в оценката за онова, което е било и все още продължава да ни тревожи. Историята обаче не е нито научна фантастика, нито само паметен разказ за героизма на нашите деди. В нея фактите са от решаващо значение. Като посвещаваме темата на този наш брой на съдбата на българските евреи по времето на Холокоста, си даваме сметка колко болезнено труден е разказът за онази епоха. Защото в него има всичко – има смайващи примери от „полюса на доброто“, но и немалко от „паметта за злото“. [...]

Александър Оскар – Памет и морална отговорност

Никога няма да забравим акта на спасението на евреите в старите предели на Царство България, за което имат заслуга дейците на БПЦ, политици, общественици, както и най-обикновени хора, които рискуват собствения си живот и благополучие и се обявяват срещу депортацията на евреите в лагерите на смъртта. Но ние също така смятаме, че българската държава носи отговорност за съдбата на евреите, депортирани от Северна Гърция, Вардарска Македония и град Пирот. Това са 11 343 евреи, почти всички от тях загиват в Треблинка. [...]