Култура / Тони Николов
Цветан Стоянов, просветителят
Може би най-поразяващото в жизнения път на Цветан Стоянов (1930–1971) е мащабният „дух на системност“. У него, както твърди философът Асен Игнатов, просто не е имало „период на незряла младост“. В една юношеска тетрадка от архива му, който тепърва ще бъде проучван, открих дълъг списък, в който младият Цвятко Стоянов (така е кръщелното му име) стриктно си е отбелязвал книгите, които е прочел, както и онази класици, към които му предстои да се насочи – Флобер, Дикенс, романтиците, Едгар Алън По. [...]
Отвъд утопията на сюрреализма
Още в първите десетилетия на ХХ вeк художниците с удивление установяват, че нямат „обект“ – „обективната реалност“ е изчезнала. Навсякъде се говори за теорията на относителността на Алберт Айнщайн, която релативизира класическата механика на Нютон, или за психоанализата на Зигмунд Фройд, която чрез тълкуването на сънищата установява подмолните движещи сили на човешките постъпки. Изведнъж светът се оказва крехка конструкция от език и култура, пометена от кръвопролитията на Първата световна война. [...]
Европа – отвъд стените
На 11.11.1989 г. световните телевизионни канали излъчват репортажи, на които се вижда как знаменитият руски виолончелист Мстислав Ростропович, вглъбен пред нашарената с послания на свободата Берлинска стена, свири сюити на Бах. Ростропович е известен със съпротивата си срещу комунистическата система. От 1974 г. той живее на Запад и Москва го лишава от „съветско гражданство“ заедно със съпругата му заради категоричната им подкрепа за Александър Солженицин и на инакомислието в тоталитарния свят. [...]
Хаджийски и днешният ден
Иван Хаджийски и до днес си остава загадка. Как само за пет години (1937–1942) този млад столичен адвокат, завършил преди това философия, успява да публикува студиите си върху социалната психология на българина и да постави едно ново начало? Методът му е наистина оригинален и своеобразен: той синтезира в едно история и фолклор, бит и социална психология с ярка художественост, за да очертае онази „душевност“, онзи обществен пласт, върху който израства българското настояще. [...]