Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Паметта срещу меката диктатура. Разговор с Венсан Енгел

Литературата е невъзможна сама по себе си. Човекът е в центъра на литературата. Знаете ли, последният ми курс в университета в Лувен е посветен тъкмо на „завръщането на трагичното“. Разглеждам трагичното в смисъла на гръцката трагедия. Някои дори смятат, че трагичното вече не е възможно, тъй като християнската вяра е въвела изкуплението и спасението, съответно тези кодове вече не са налични. Аз смятам, че те продължават да съществуват. Нещо повече, че присъстваме на завръщането на трагичното. [...]

Демоните на Европа и свободата. Разговор с Плантю

Мисля, че невежеството причинява много зло на Европа. Идеологиите – също. Да не забравяме и за надигането на нетолерантността, което е нещо твърде тревожно. Ако дебатирахме по-спокойно в Европа, навярно по-скоро щяхме да разберем защо Орбан в Унгария толкова много изнервя останалите. Мен ме вълнува защо европейците толкова лесно се изнервят, вместо да седнат около една маса и да се опитат да се разберат, а не да си отправят взаимни обиди. Идваме от различни култури, можем много да научим едни от други. [...]

Раните от комунизма: паметта и болката. Разговор с Лилия Топузова

Когато започнах да работя с разказите на репресираните, по същото това време започнах да работя и с разказите на хора, извършвали репресиите. За мен най-важното беше да се еманципират разказите на репресираните, защото те са абсолютно заглушени. Единственото изключение е в периода 1990–1993 г., когато те се чуват съвсем ясно. Ала след това са потулени, защото архивът на Държавна сигурност е бил унищожен. 43% от архива на ДС вече го няма. За нас беше важно да направим инсталацията като свидетелство... [...]

Майсторът на „малки ръчни часовничета“

Търкулва се времето, подобно на Житената питка, която в знаменитата приказка на Ангел Каралийчев уж сама излиза от огъня, отърсвайки от гърба си въгленчетата, за да се впусне по широкия свят. И може би – в годината на двойния юбилей на писателя (роден през 1902 г. и отишъл си от този свят през 1972 г.) – е редно да спрем залудо да я гоним, сиреч дошло е време за равносметката. Поколения деца са израснали с „Тошко Африкански“ и „Ането“, със „Снежното момиче“ или „Мечо“, с „Крилатият юнак“, „Майчина сълза“... [...]