Култура / Тони Николов

Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
76 публикации

Животът на миналото

20.02
2022

Има някаква голяма тайна в това как миналото на човечеството, вместо да изтлее в земята, непрекъснато се връща на бял свят, благодарение на археологията. Така, колкото и да е невероятно, възникват „новини от миналото“, а теренните проучвания на археолозите се радват на неспирния интерес на публиката. Началото поставя италианският хуманист Кириако де Пициколи (1391–1455), смятан за „баща на археологията“, който първи разкопава антични обекти в Делфи, разчитайки тънещи в забвение гръцки и латински надписи. [...]

Прочети повече...

Карикатурата и агеластите

22.01
2022

Свободата се крепи върху няколкото основни права и правото да се смееш е неразделна част от тях. Смехът не е самата свобода, но възпира човека от насилие и зло. Когато реагираме с усмивка на себе си и на другите, много от нещата се проясняват. На Франсоа Рабле, един от бащите на модерния роман („Гаргантюа и Пантагрюел“), се приписва думата агеласти, на която е отреден дълъг живот. Агеластът (от гр. ἀγέλαστος) е „онзи, който никога не се смее“, убеденият, че всички са длъжни да мислят еднакво. [...]

Прочети повече...

Отшелникът от Кроасе

20.12
2021

Така съвременниците на Гюстав Флобер кръщават онзи, комуто е съдено през XIX век да се превърне в „баща на модерния роман“. Флобер, „отшелникът“, вечно странящ от другите. От великия Балзак, неговия литературен баща, грандиозен в замислите си, но често немарлив към фразите си. От прекаления психологизъм и студенината на Стендал, както и от крайностите в натурализма на Зола и Мопасан (иначе смятащи себе си за ученици на Флобер). В същото време влиянието му върху световната литература е огромно. [...]

Прочети повече...

Културната задача на Халите. Разговор с Александър Кьосев

Културната задача на Халите. Разговор с Александър Кьосев
23.11
2021

Халите имат много особена съдба. Между всички тези сгради на Банския площад, които се строят, за да поставят съдбата на ориенталската джамия в европейски кавички, Халите са най-модерната сграда. Спори се дали фасадата им е в сецесион или ампир, но според мен спорът е безпредметен, защото Халите, подобно много други сгради в София, съчетават най-различни стилови елементи. Но най-важното е, че вътрешното им пространство е било за времето си много модерно със стоманено-бетонната си конструкция. А и политическата задача на Халите е била много важна: като модерен европейски пазар те са замислени да изместят дивата шарения на бившия османски пазар, намирал се пред джамията. Халите изпълняват задачата си, „ориенталщината“ е унищожена и е заменена с едно модерно европейско пространство, строено по модела на Парижките хали (други ги оприличават на парижкото Пти Пале). Целта за пореден път е била да се покаже, че София е европейски град. В тази патриотична и визуална задача тогавашните кметства влагат много усилия и много пари. Няколко поколения от кметове и общински управи упорстват в създаването на този европейски и патриотичен спектакъл: нека всички видят, че София не е вече мизерният стар османски град, западнал през XIX в. заради земетресение и пожари. [...]

Прочети повече...