Култура / Тони Николов
Проектът „Култура“
Процесите в българската култура през последните седем десетилетия са обвързани със съществуването на „Култура“ – със или без добавката „народна“. Затова и този трихиляден брой е покана да обърнем поглед назад, за да можем оттам да намерим перспективата към бъдещето. Истината е, че непосредствено преди 1989 г., а и в годините след нея „Култура“ се превърна в едно от интелектуалните полета на обществения дебат в България. С различна естетика и с различие в позициите, отстоявани от Стефан Продев и Копринка Червенкова... [...]
Страховете и утрешният свят. Разговор с писателя Жан-Кристоф Рюфен
Да, сигурно щеше да ни е по-лесно, ако човечеството беше само един-два, а не осем милиарда души. Но какво да правим с „останалите“? Звучи безчовечно и тъкмо това може да даде подтик за крайни решения, включително и за биотерористични атаки. Настоявам, че трябва да спазваме „границата“. Става дума за истинската граница на човешката екология, която зачита човешките същества и се бори за бъдещето на планетата. Но тя трябва да го прави заедно с човечеството, а не срещу човечеството. [...]
Паскал и ние
Паскал е мислител на „величието и нищожеството на човека“. И държи на този изначален парадокс, който някои неправилно обръщат в аргумент за вездесъществото на науката или на държавата. „Човек не трябва да се смята равен с животните или с ангелите, нито да бъде в неведение за величието или нищожеството си, а трябва да съзнава и едното, и другото…“. Едва при прилагането на подобно критическо мислене бихме могли да разполагаме с истинската човешка мяра: „човек съзнава, че е нищожен; следователно той безспорно е такъв... [...]
Болки по културата
Днешното време, ако използвам една от любимите формули на Георги Господинов, ни изправя пред „дефицита на смисъл“. Хипнотизирани сме от кризата в настоящето – политическа и морална. Първата обаче е немислима без втората. Парализата и апатията, остро мъчещи ни в дадения момент, просто не могат да бъдат разбрани, ако не бъдат осъзнати процесите на социален разпад от последните две десетилетия. Не го ли сторим, сякаш сме обречени да гледаме на днешните „български работи“ през призмата на шахматната игра... [...]