Култура / Тони Николов

Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
92 публикации

Майсторът на „малки ръчни часовничета“

22.12
2022

Търкулва се времето, подобно на Житената питка, която в знаменитата приказка на Ангел Каралийчев уж сама излиза от огъня, отърсвайки от гърба си въгленчетата, за да се впусне по широкия свят. И може би – в годината на двойния юбилей на писателя (роден през 1902 г. и отишъл си от този свят през 1972 г.) – е редно да спрем залудо да я гоним, сиреч дошло е време за равносметката. Поколения деца са израснали с „Тошко Африкански“ и „Ането“, със „Снежното момиче“ или „Мечо“, с „Крилатият юнак“, „Майчина сълза“... [...]

Прочети повече...

Времето и Пруст

22.11
2022

В един прочут пасаж от „По следите на изгубеното време“ Пруст твърди, че животът е „усилие във времето“. Времето, разбира се, е тайна, както знаем още от блажени Августин. Тайна, с чието предзнание разполагаме, но която не сме в състояние да формулираме. Затова ни най-малко не е вярно, че Пруст само описва детайли, макар с подобни описания да са наситени стотици страници от неговата гениална творба. Както и не е достатъчно да говорим единствено за изяществото на неговия стил, за красивото навързване на думи. [...]

Прочети повече...

Аманда Стерс: Човешкият път е ненадеен

22.11
2022

Любовта е онова, около което се върти светът. Затова интересува всички, а любовните истории са универсални. Няма нищо друго освен любовни истории. Има любовни истории, прерастващи в омраза, има и любовни истории, които продължават да ни липсват. Дори си мисля, че ако Путин не е бил обичан от своята майка, може би това е в основата на днешните ни нещастия. Когато с вглеждаш в живота на някое човешко същество, виждаш до каква степен той се определя от любовта и от омразата... [...]

Прочети повече...

Паметникът на травмата и срама. Разговор с Александър Кьосев

Паметникът на травмата и срама. Разговор с Александър Кьосев
20.10
2022

Настоящето тиранизира миналото по най-невероятни начини, защото всичко, което то извлича и осмисля от миналото, е в отношение към самото настояще, обикновено ужасно объркано и конфликтно. Нуждите и лудостите на настоящето винаги хвърлят своята дълга сянка назад в миналото. Това е диалектика, трудна за разрешаване. По отношение на руските и съветските паметници обаче ситуацията е съвсем ясна. Погледнато ретроспективно, Освобождението на България е акт, извършен от Руската империя с поддръжката на руския народ, на руските интелектуалци и писатели. Трябва да се научим да разграничаваме искреността на поддръжката на обикновените хора към братята славяни от циничната политика на Руската империя, несъмнен факт. Империята е продължила по същия циничен начин да се намесва многократно в историята на българския народ. По тази причина еднозначно русофилски паметници в центъра на София не може да има. Те непременно трябва да бъдат премахнати. А паметникът на Съветската армия двойно по-непременно трябва да бъде премахнат, защото на всичкото отгоре е паметник на тоталитаризма и на една измислена революция. За какво напомня този паметник? За ролята на Червената армия в България? Нека тези, които твърдят това, да гледат филма „Второто освобождение“ на Евелина Келбечева и Светослав Овчаров, за да разберат ролята на Червената армия, която не е точно „освободителка“. [...]

Прочети повече...