Димитрина Чернева

Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.


Дъхът на Възкресението

За Оливие Клеман вярата блика и се съхранява в сърцето на Църквата, в което живее човечността на Христос, а не в храма, нито в каноните или в издигнатите помежду ни предразсъдъци. Тази човечност, едновременно разпната, но и възславена, става за нас източник на Живота. В малката си книжка „Христос въкръсна“ той препрочита годишния празничен цикъл – от Рождеството, или мига на зимното равноденствие, до Възкресението, съвпадащо с пролетта и символично ситуиращо мига, в който животът възтържествува. [...]

Метаморфозите на популизма. Разговор с Димитър Вацов

Действително има избуяване на популистки политически дискурси след дълга ера на доминация на либералното и най-вече на експертното говорене в политиката. Избуя националпопулизмът. Различни са причините за това. От една страна, икономическата глобализация изпревари значително политическата, тоест ние – на национално ниво – нямаме достатъчно политически инструменти, с които да регулираме световната икономика. Имаше и прекомерен акцент върху малцинствата, спрямо който се породи националистическа реакция. [...]

Назад към отците

В наше време възгласът „Назад към отците“ често изхожда от човешката склонност да се идеализират събитията и личностите от миналото, като се акцентира най-вече върху съгласието с традицията и едва ли не върху нейното преповтаряне. Работата е там, че едно истинско завръщане към отците ще ни разкрие сложността на времената, в които са живели те, а също и многоизмерността на човешките отношения, ще ни покаже боговдъхновеното търсачество на правдата, но и раздорите, ересите, разколите, метежите, неуредиците... [...]

Всеки дом е случаен

Саша Станишич пише своя роман „Произход“, за ​​да пребори забравата. С разпадането на Югославия се е разпаднало и семейството му, то е пръснато по целия свят. Онова, което авторът иска да разкаже за произхода, е свързано и с тази раздяла. Повествователните нишки кръстосват пространството – от Босна към Германия и обратно; и времето – преди и след труса. Разказът не е линеен, съставен е от множество фрагменти, а читателят очаква момента, в който всички елементи на повествованието ще се свържат в ясна мозайка. [...]