Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.
Култура / Димитрина Чернева
Горе имеим сердца
Книгата на Людмила Миндова е едновременно лична и обществена летопис на тоталитарното и посттоталитарното време. Ангелът на прехода, който съпровожда авторката през лабиринтите на паметта, е и ангел на смъртта, на раздялата и отминаването, на парадоксалния човешки опит да се гради чрез срив и разрушение. Водач на душите от един свят към друг, той е същевременно страж на повторенията, на възможните (и невъзможни) връзки между събития и лица, пазител на ехото от миналото, което постоянно се завръща. [...]
Предание и предателство
Продължителността на тази драма е шест часа, тя започва от заранта и стига до шестия час, като в Евангелието си Йоан я разгръща в седем сцени. Става дума за оня ключов съдебен процес в преторията на Йерусалим, който завършва без присъда и поради това по-скоро не завършва. Така тези шест часа се разтягат до безкрая на времето или поне до свършека на времената. Изкушен изначално от парадоксалната връзка между правото и властта, Агамбен изследва в тази малка книга невъзможния съд на Пилат над Иисус. [...]
Гражданин на небето
В състояние ли е любовта, разбирана в нейния християнски смисъл, да ни свърже със света, в който живеем и който съзнателно имаме като общ? Не е ли тя в същността си „извънсветовна“ и аполитична и поради това социално безполезна и недействителна в този свят? Способно ли е християнството да ни приобщи към континуума на езика и взаимодействието, изграждащи тъканта на обществения живот, или неговата повеля да обичаме преди всичко Бога, а ближния си заради Него, ни тласка към един отвъден свят? [...]
Лицата на Одеса
Пресичам украинската граница в три през нощта. Странно преживяване, даваш си сметка веднага, че си навлязъл в съвършено различен свят, радикално различен за всеки като мен, който познава войната само от книгите и филмите. На ГКПП-то ни посрещат не обичайните гранични служители и полицаи, а мъже с военни униформи и автомати. После потъваме в тъмната паст на нощта. До Одеса са около 4–5 часа. Ни една улична лампа не осветява пътя ни. Понякога в далечината се мержелеят бледи светлинки, за да подсилят сякаш мрака. [...]