Димитрина Чернева

Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.


Юлиана Методиева: Кога ще се сбогуваме с комунизма?

В нито една програма на състезаващите се на тези избори партии не стоеше въпросът за окончателното премахване на съветските паметници! Защо сме приели Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, след като не можем да се разделим с опозоряващите му символи?! Днешните наследници на комунистическия апарат, превърнал след 9 септември страната ни в малодушен сателит на Съветския съюз, за съжаление се чувстват силни и окрилени от либерализма като толерантност и зачитане на мнението на другия. [...]

Култура на диалога

Бидейки съмишленици, които влагат в понятието диалог много по-висок интелектуален и нравствен смисъл, Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев и Владимир Градев успяха през годините да съберат немалочислена и вярна аудитория, която очакваше с радост техните размишления за свободата и смъртта, ероса и болката, теодицеята и високата култура... Книжната версия на „Професорско каре“ включва почти 30 дискусии, излъчени във възстановената рубрика от Портал Култура през 2017 г. [...]

Да съзерцаваш пустотата

В центъра на повестта „Юда Искариот“, една от най-известните и скандални творби на Леонид Андреев, стоят образът на предателя и неговият своеобразен „експеримент“. Юда обича Иисус, но смята, че светът не е достоен за него, обича любовта, но презира човечеството. Разпнат между тази любов и омразата, той сякаш дублира образа на Спасителя, напомняйки изображение в негатив. Къде е истината и в какво греши Искариот – в любовта или в омразата? Това е въпросът, чийто отговор той търси посредством предателството... [...]

Историята и нейните повторения

„Много ми е лесно да пиша за това, което съм преживял, но да съчинявам не мога...“, признава Солженицин пред К. Чуковски през 1969 г., завършвайки автобиографичния си роман „В първия кръг“. Когато сам е видял и преживял всичко, задачата е ясна – да отстрани излишното. В паметта му непрестанно прииждат факти и лица, случки и реплики, спомени за мъжете, с които е лежал в затвора, за разговорите помежду им. От това изобилие писателят трябва да отхвърли ненужното и маловажното, за да открои същественото и единственото... [...]