Димитрина Чернева

Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.


Часът на светците

Темата за светостта вълнува Жорж Бернанос през целия му живот. Би могло да се каже, че интересът му е насочен главно към два типа персонажи. Едните, подвластни на скуката и недоверието към всяка същинска свобода, боледуват сякаш от духовна анемия. Страхът и стремежът към по-безопасно съществуване, който те наричат благоразумие, са основни движещи сили на битието им. Неудържимият порив на другите е да видят човека и човешките общества през погледа на божественото, а това ангажира цялата им същност. [...]

Наследство в риск. Разговор с проф. Тодор Кръстев

Халите включват различни пластове от историята на града. Всичко това ги прави не само търговска площ, а и културно пространство, в което се преплитат материални и нематериални ценности; място за среща на хората не само със стоки и продавачи, а и с културата на града. От обществен интерес е да бъде съхранена тази ценност. Но осъзнаването на ценността е предполагало държавата, респективно НИНКН, задължително да дефинира точни правила за нейното опазване и развитие, с които да се съобрази всеки потенциален купувач. [...]

Между Йерусалим и Рим

Роден като Йосиф бен Матия в свещения за евреите Йерусалим (ок. 37 г. сл. Хр.), авторът на „Юдейската война“ и „Юдейски древности“ ще остане в историята с римското име Флавий. Личната му житейска съдба въплъщава сблъсъка и взаимното проникване на два основополагащи за епохата духовни и културни феномена – юдаизма и елинизма. Тези две светогледни нагласи са така несъвместими, че противопоставянето им често води до кървави стълкновения. От друга страна, между тях се осъществяват дълбоки и значими преноси. [...]

Казандзакис и Съветска Русия

От 1925 до 1929 г. Казандзакис посещава страната на Съветите три пъти – най-напред като кореспондент на атинския вестник „Елефтерос Логос“ (в края на 1925 г.). През 1927 г. е поканен за честванията на десетата годишнина от Октомврийската революция. По време на третото си пътуване, продължило около година (1928–1929 г.), кръстосва надлъж и шир „червения харман на Русия“ – от Москва до Сибир. През по-голямата част от това последно пътешествие из необятната съветска страна е съпровождан от румънския писател Панаит Истрати. [...]