Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.
Култура / Димитрина Чернева
Бергсон и смешното
В едно от по-ранните си произведения известният френски философ Анри Бергсон се обръща към темата за смешното. Впрочем твърди се, че неговата книга „Смехът“ (1900 г.) е единственият му собствено естетически труд. Тръгвайки по следите на смеха и смешното, философът сякаш отстъпва от магистралния път на специфичната бергсоновска мисъл, от присъщия ѝ еволюционистки спиритуализъм, от интуитивизма и философията на живота. Всъщност комедията според Бергсон е наистина игра, но такава игра, която имитира живота. [...]
Агамбен и неназовимото
Може ли човек да се вмъкне някак неусетно в словото, тъй че вместо да отстоява безспир сиротното си владичество над думите, да се остави те да го обгърнат в тяхната скритост? Вместо да конструира нескончаемо изреченията, да се научи да се настанява почти недоловимо в пролуките им. Сиреч да ги изрича, докато самите те го намерят и изрекат, докато го отведат накрай до преддверието на неговата човешка история. Защото езикът е не просто съобщаване на съобщимото, той същевременно е символ на несъобщимото. [...]
Неуморният търсач на истината
Тази малка книга на френския теолог и философ Марсел Ньош (1935–2015) е нещо като пътеводител в творчеството на Августин. Тя помага на читателя да вкуси от прочита на неговите произведения, маркирайки основните насоки на мисълта му. Във всяка от страниците на този пътеводител всепризнатият „учител на Запада“ се разкрива като неуморен търсач на истината. Мисълта му се разгръща непрестанно между двата неразделни полюса на неговото духовно и интелектуално дирене – човека и Бога. [...]
Неапокалиптичният апокалиптик
За Романо Гуардини, един от най-видните западни теолози на ХХ в., християнското откровение е акт на споделяне от страна на Бога. Не такова споделяне обаче, при което някой ми казва нещо, „след което аз отделям казаното от говоренето на казващия, присвоявам го и добивам независимо отношение към съответния предмет“. Не, онова, което е споделено и откровено от Бога, може да запази своята реалност и стойност само ако бъде съотнасяно отново и отново към Него. [...]