Димитрина Чернева

Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.


Неуморният търсач на истината

Тази малка книга на френския теолог и философ Марсел Ньош (1935–2015) е нещо като пътеводител в творчеството на Августин. Тя помага на читателя да вкуси от прочита на неговите произведения, маркирайки основните насоки на мисълта му. Във всяка от страниците на този пътеводител всепризнатият „учител на Запада“ се разкрива като неуморен търсач на истината. Мисълта му се разгръща непрестанно между двата неразделни полюса на неговото духовно и интелектуално дирене – човека и Бога. [...]

Неапокалиптичният апокалиптик

За Романо Гуардини, един от най-видните западни теолози на ХХ в., християнското откровение е акт на споделяне от страна на Бога. Не такова споделяне обаче, при което някой ми казва нещо, „след което аз отделям казаното от говоренето на казващия, присвоявам го и добивам независимо отношение към съответния предмет“. Не, онова, което е споделено и откровено от Бога, може да запази своята реалност и стойност само ако бъде съотнасяно отново и отново към Него. [...]

Достоевски и Анна

В спомените на своите съвременници Достоевски е представян често като полярна и изменчива натура, рисуван e или като мрачен и отблъскващ човек, предизвикващ остра неприязън, или като идеалист и праведник, заслужаващ единствено преклонение. Когато най-накрая се решава да напише спомените си, Анна Григориевна си поставя амбициозната задача да възстанови истината и да разкаже за истинския Достоевски. [...]

Вкусът на тайната

Може да се каже, че последната книга на Владимир Градев, посветена на „мистиката в праксиса на опита и ейдоса на породената от него рефлексия“, е всъщност приближаване до свободата от „религията“ в опита на мистиците. Разбира се, мистикът съвсем не е атеист в модерния смисъл на думата, напротив, той не се съмнява ни най-малко в Божието съществуване. И все пак е „арелигиозен“, тъй като среща Бога без посредничеството на религията, вън от нейните догми, предписания, култове, свещенослужители. [...]