Димитрина Чернева

Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.


Томленията на любовта

„Неизбежна ли е любовната мъка?“, попитали Ролан Барт след излизането на книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“. „Да, мисля, че е неизбежна – отвърнал той – понеже страданието е неизбежно.“ Тази неизбежност на страданието, носено от нищото, от отсъствието и лишеността, е присъща на всяка човешка любов. Какво би могъл да добави към този любовен дискурс един средновековен мистик, дръзнал да говори за тайнствения опит на Божията любов? [...]

За какво ни е философията?

„Каква ни е Хекуба?“ – това хамлетовско питане, събрало в създаването на обща книга четиримата основатели на философската медиевистика в България, е всъщност питане за мястото и ползата от историята на философията в полето на самото философстване. Действително, ако за философа е стойностно само спонтанното и системно размишление върху рационалността, която е екстратемпорална и екстракултурна, то историята на философията би била съвършено ненужна. [...]

Екскурзия в библиотеката

Казват, че животът прилича на пътуване, което започва от детството, като непрестанно ни отдалечава от него, въвличайки ни във все нови и нови спирали на зрелостта. Така неусетно човек се откъсва от страната на удивлението, потъвайки нерядко в напълно обезчудесени светове и пространства. Адриана Гайдарова е сред щастливците, на които е дадено да не губят никога от очи земята на детството. От 15 години тя работи в сектор „Детска литература“ на Столичната библиотека. [...]

Религия на лицето

Тази книга е малък компас, сочещ надеждата в един разтревожен и устремен към нищото свят. Надеждата, че всички състояния на смърт, които преживяваме, могат да се превърнат в състояния на възкресение. Една прозорлива надежда, която не е задача за наивници, защото търси и намира силата си в разума и реализма, в мъжеството да опазва крехкия си пламък, взирайки се тъй често в бездните на отчаянието. Всъщност, както твърди авторът, истинската духовност придава реализъм. [...]