Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.
Култура / Димитрина Чернева
Достоевски и Анна
В спомените на своите съвременници Достоевски е представян често като полярна и изменчива натура, рисуван e или като мрачен и отблъскващ човек, предизвикващ остра неприязън, или като идеалист и праведник, заслужаващ единствено преклонение. Когато най-накрая се решава да напише спомените си, Анна Григориевна си поставя амбициозната задача да възстанови истината и да разкаже за истинския Достоевски. [...]
Вкусът на тайната
Може да се каже, че последната книга на Владимир Градев, посветена на „мистиката в праксиса на опита и ейдоса на породената от него рефлексия“, е всъщност приближаване до свободата от „религията“ в опита на мистиците. Разбира се, мистикът съвсем не е атеист в модерния смисъл на думата, напротив, той не се съмнява ни най-малко в Божието съществуване. И все пак е „арелигиозен“, тъй като среща Бога без посредничеството на религията, вън от нейните догми, предписания, култове, свещенослужители. [...]
Томленията на любовта
„Неизбежна ли е любовната мъка?“, попитали Ролан Барт след излизането на книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“. „Да, мисля, че е неизбежна – отвърнал той – понеже страданието е неизбежно.“ Тази неизбежност на страданието, носено от нищото, от отсъствието и лишеността, е присъща на всяка човешка любов. Какво би могъл да добави към този любовен дискурс един средновековен мистик, дръзнал да говори за тайнствения опит на Божията любов? [...]
За какво ни е философията?
„Каква ни е Хекуба?“ – това хамлетовско питане, събрало в създаването на обща книга четиримата основатели на философската медиевистика в България, е всъщност питане за мястото и ползата от историята на философията в полето на самото философстване. Действително, ако за философа е стойностно само спонтанното и системно размишление върху рационалността, която е екстратемпорална и екстракултурна, то историята на философията би била съвършено ненужна. [...]