Култура / Людмила Димова
За словесните и истинските бомби. Разговор с Алла Георгиева
Информационната война днес формира мисленето на руснаците за Украйна. Те са убедени, че войната е една операция, коригираща „лошите украинци“, които са наречени „нацисти“. Няма никакво основание да се наричат така хората, които се бореха да махнат корумпираното управление, за своята свобода, демокрация – нещо непознато на руснаците, които от години живеят в диктатурата на Путин. Те не знаят какво означава да имаш свободен печат, право на собствено мнение, да рисуваш карикатури на политици. [...]
В салона на природата. Разговор с Милко Божков
Не зная кой връх на триъгълника докоснах, но мен ме докосна идеята на Борис Христов. Това стана преди три години. При него кое е било първо, не съм го разпитвал – дали словото е било първо. По-вероятно е според мен да е обратното – като е намерил камъните, някои от тях да са му проговорили и той да е написал тези слова. В потвърждение на моята теза е и това, че той направи една книга със същите тези фотографии на камъни и с текстове на големи мислители. След това според мен са дошли неговите думи към камъните. [...]
Какво ще запълни „празната глава“
Мишел Сер вярваше, че новите технологии носят повече свобода и демократизация на обществата. Те са и в основата на третата антропологична революция, на която е посветено есето му, излязло на български почти десетилетие след написването си. При появата му критиците заговориха за наивността, с която френският философ приветства дигиталната епоха. Да, Мишел Сер не харесва нравоученията на „старите мърморковци“, които вещаят катастрофа на цивилизацията, и признава, че практикува „борбен оптимизъм“. [...]
Премълчано минало
Израелският писател Давид Гросман е известен у нас с романа си „Ще бягаш ли с мен“ – за деца, които живеят на улицата, както и с виртуозния амбивалентен хумор на книгата „Един кон влязъл в бар“, за която получава наградата Букър. В края на миналата година „Колибри“ издаде новия роман на Гросман, посветен на семейните отношения. Семейството, за което разказва „Повече, отколкото обичам живота си“, е необикновено, отношенията между трите жени в него – баба, майка и внучка, са нагнетени от травмата на премълчаното. [...]