Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Игра на риск. Разговор с Михаил Мутафов

Властта. Тя променя човека. Любопитно е да се изследва. Докато работехме с режисьора, ми се стори, че Драконът, който всяка година получава по едно момиче, този път има отношение към Елза. И тогава краят става по-болезнен. Щом обичаш, можеш да проявиш човещина. Тук образът е допълнително натоварен, едно животно да прояви човешко отношение, значи нещо е станало в душата му, може би за кратко. Това ми е любопитно – животинското във властта, самотността в нея. [...]

„Книговище“: четене за удоволствие

Създателките на „Книговище“ – Десислава Гаврилова, Искра Джанабетска и Яна Генова, търсят алтернатива на четенето по задължение. За целта използват подходи, характерни за електронните игри. Официалният старт на сайта предстои на 24 май, но вече е достъпна безплатната демоверсия. От септември 2019 г. „Книговище“ ще може да се ползва и в училищата. [...]

Захари Карабашлиев: Вечните сюжети се случват сега

Архитектурата на „Хавра“ e строена с много документален материал. Документалното от своя страна има две измерения – от една страна, архивите на/от/за Макгахан, ръкописът на жена му Варвара Елагина и много други източници от края на XIX век, а от друга – работата ми с правораздавателната система у нас днес. За едното трябваше да правя проучвания в архивите на Университета в Атинс, Охайо, в Обществената библиотека на Ню Йорк и на други места. За другото трябваше да се срещам с български следователи, прокурори, адвокати, съдии. [...]

За европейската идея. Разговор с Роберт Менасе

Докато никой не поставяше под въпрос националните държави, творците във всяка от националните държави всъщност бяха интернационалисти, никой сериозен писател не казваше: „Аз пиша национална литература“. Откакто националните държави започнаха да отслабват и наднационалната общност стана нашето бъдеще, изведнъж на писателя му дойде наум, че познава собствената си нация и затова е по-добре да остане вътре в нея, при старите теми и старите сюжети. [...]