Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Загадка за самия себе си

„Сингер страдаше от особена форма на чувство за срам…“ Така започва романът на Даг Сулста, един от най-значимите автори в Норвегия, спряган за Нобеловата награда, носител на Нордическата литературна награда на Шведската академия, определяна като „малкия Нобел“. Той става известен през 60-те години с експерименталната си проза, автор е на близо 30 книги – романи, есета, пиеси. „Т. Сингер“ излиза през 1999 г. в Норвегия, авторът признава, че в него е довел до съвършенство „известна тематична и стилистична форма“. [...]

История, култура и съвременна търговия. Разговор с Тодор Левенов

Действително сградата на Централните хали е специфична – тя носи в себе си история, традиции, култура. Мотивите на Кауфланд да я включи в своите инвестиционни планове не са толкова свързани с имиджови стратегии, колкото с възможността да присъстваме в централната градска среда и нейната разнообразна аудитория. През последните години районът се развива, става средище на културни събития, ние имаме традиции да участваме в различни фестивали, които се случват наоколо, и имаме поглед върху посетителите им. [...]

Спасителното откровение. Разговор със Стоян Радев

Сценичното пресъздаване на житейската пълнота в „Братя Карамазови“ представляваше най-големият риск. Защото изборът на един жанров ключ би улеснил задачата, но би ограбил извършеното от Достоевски, а то е да събере на едно място различните потоци и да покаже как те се свързват помежду си, как произтичат един от друг. Да разделиш живота на независими сфери е възможност, която носи успокоение, че поне в отделните части може да се постигат удовлетворителни резултати. [...]

Изкуство отвъд изолацията. Разговор със Свобода Цекова и Антон Стайков

Борис Денев и Славка Денева не са безизвестни български художници. Въпреки маргинализирането им в периода на социализма след 1993 г., когато НХГ връща завещания на СБХ творчески фонд и архив, се издават няколко каталога, организират се изложби. Тогава творчеството на Славка Денева попада по-сериозно във фокуса на изкуствоведите. От друга страна, много от устните и писмени свидетелства за тях са клиширани. Борис Денев – „художникът на Търново“, Славка – „интересна художничка, особнячка“. [...]