Култура / Людмила Димова
Песен за Анет
Немската писателка Анне Вебер разказва невероятния живот на Ан Боманоар, докато тя все още е жива. Френската лекарка, участничка в Съпротивата и в Алжирската война си отива от този свят през март 2022, година преди да навърши столетие. Вебер прибягва до жанра на героичния епос, който по традиция възпява подвизите на мъже. Вместо на Роланд, песента днес е посветена на Анет, както е наречена тук тя. През 2020 г. книгата бе отличена с Наградата за роман на годината на Франкфуртския панаир. [...]
Пътуване към епицентъра
Експедиция към ядрото на една метафора – така накратко описва поредното си пътуване Анджей Сташук. Книгата му „Изтокът“ излезе неотдавна, познаваме и произведенията му „По пътя за Бабадаг“, „Галицийски истории“, Девет“, „Таксим“. С „Изкопът“ на Андрей Платонов в страничния джоб, той пътува от Улан Уде до Чита, под небето на Далечния изток. Романът за абсурда на комунистическия идеал непрекъснато е с него. „Четях го в самолети, във влакове, на гарите, до огъня навън... Искам Платонов да е с мен, когато гледам всичко това“. [...]
Завръщането на Жорж Папазов. Разговор с Мария Василева
Когато днес говорим за липсата на видимост на творчеството на Жорж Папазов, трябва да търсим причината и в незаинтересоваността на държавата да припознае името на този голям български творец. В изследването има цяла глава как е бил посрещнат в София през 30-те години, когато прави две изложби и предизвиква бурен дебат. За много хора той е извън представите какви трябва да бъдат изкуството и живописта, а други силно го подкрепят. Интересно е да се четат тези дискусии и заради отношението на българите към новото. [...]
Спасеният свят. Разговор с Ирис Волф
Живеем в свят, който е станал бъбрив, а толкова малко казва. Социалните мрежи ни изкушават да се изразяваме редуцирано и бързо, а много неща изискват време, за да ги разберем. Ние нямаме това време на съзерцание, разсъждение, преценка, вслушване. Трябва бързо да изразим мнение – дали нещо е добро, или лошо. А в света има толкова много неща „помежду“, толкова много цветове и полутонове, толкова много не знаем. Когато човек се отдръпне и наблюдава света, без прибързано да съди и оценява, възприема много повече. [...]