Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Завръщащи се образи

Изложението за съвременно изкуство Документа в германския град Касел започна с амбицията да покаже некомерсиални артистични модели, принципи на колективизма и липсата на йерархии. Създаден през 1955 г., форумът се провежда през пет години и дава сцена на актуалните процеси в световното изкуство. Тази година участваха над 15 000 артисти – художници от Тринидад и Хаити, Мали, Нигер, Индия, Индонезия, Виетнам и др. Бюджетът възлизаше на 42,2 млн. евро. За куратор беше поканен творческият колектив „Руангрупа“ от Индонезия. [...]

Страх от Кремъл. Разговор с Трайчо Трайков

Според мен отдавна е ясно, че този паметник е проблем и ще продължи да бъде проблем и да разделя обществото по един или друг начин. Така че пътищата са два: или по инициатива на правителството да се предприемат стъпки за затварянето на тази рана, не казвам точно за премахване на паметника. Има различни варианти, аз постоянно се срещам с хора, които имат идеи. Или кметът на СО като собственик на терена, на който е разположен паметникът, да инициира такъв разговор с правителството. [...]

120 години Любомир Далчев. Разговор с Огнян Христов

Пластичният език на Любомир Далчев преминава през редица промени, в които следва постоянен път на развитие. Това се дължи до голяма степен на желанието му за утвърждаване на личен стил. В началото на кариерата си е живописец, през 30-те години преминава към скулптурата, работи много обществени поръчки, портрети и композиции. За изкуството си в периода до 1945 г. самият Далчев споделя, че се стреми да създава произведения, в които формата изразява красотата, хармонията и близостта с реалността. [...]

Безпощадният разказвач

Хавиер Мариас, признат майстор на бавната психологическа проза, се връща в „Берта Исла“ към темите, които следва непрестанно – за тайната и живота в лъжа, предателството и измамата, крехкостта на чувствата. В началото романът сякаш влиза в жанра на шпионския трилър, но много бързо го напуска. Читателите не научават нищо за операциите на Томас, липсва ореолът на Агент 007, в края на романа той, макар и все още млад, е самотник, изхвърлен от системата, прави опити да разбере кой и как е предначертал живота му. [...]