Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

Модел за меценатство. Разговор с Гауденц Б. Руф

Гауденц Б. Руф, посланик на Швейцария, идва в София през 1995 г., отваря резиденцията си за изложби на български художници през тежките години на Виденовото управление. След пенсионирането си г-н Руф се завърна, воден от желанието си да подпомогне съвременното българско изкуство. От 2007 до 2011 г. той присъждаше награди на млади и утвърдени творци, произведенията на номинираните бяха представяни в годишни изложби и публикувани в каталози. [...]

Скандалът Хандке

Австрийският писател получи Нобеловата награда за 2019 г. Реакциите бяха бурни. Критиките към Хандке, един от най-влиятелните писатели през последните 50 години, както го нарече Нобеловият комитет, не са от днес. Те се основават най-вече на есето му в две части „Зимно пътуване по реките Дунав, Сава, Морава и Дрина, или справедливост за Сърбия“, публикувано през 1996 г. в „Зюддойче Цайтунг“. В него той критикува едностранчивия начин, по който медиите са отразили ролята на Сърбия в югославската война. [...]

Септември в Пловдив

Бяхме свикнали, че септември в Пловдив идва с Есенните изложби (от 1967 г. насам), от 25 години по същото време се провежда и Седмицата на съвременното изкуство, а от 2005 г. в средата на месеца идва ред на Нощите на музеите и галериите на фондация „Отворени изкуства“. Тази година обаче събитията в Европейската столица на културата се множат и застигат, трудно могат да се обхванат и при най-добро намерение. Все пак опитах. [...]

Между ужаса и смеха

В романа „Тил“ на Даниел Келман легендарният шегобиец е съвременник на Тридесетгодишната война (1618–1648), макар че е живял три века по-рано. Много от известните анекдоти за него присъстват преобразени в романа, лишени от безобидния хумор. Защото Тил на Даниел Келман не е от същия материал като другите хора – той е непредвидим, остър, дори зъл. Той е от странстващите хора, артист – има свобода, но никоя власт не го пази. Прескача от епизод на епизод. [...]