Диана Попова

Диана Попова e изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила e „Изкуствознание“ в Художествената академия в София. През 90-те години работи като редактор във вестник „Култура“. От 2009 г. е автор и водещ на предаването „Музей в ефира“ – БНР, програма „Христо Ботев“. В критическите си текстове изследва явления от миналото и настоящето на българското изкуство, представя изявите на новите поколения художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство.

Вода и пърформанси

Заглавието обобщава впечатленията ми от няколко арт събития и изложби в София през това лято. Сезонът влияе и на самите тях, и на възприемането им от публиката. Ваканционното безгрижие неволно отнема очакванията за сериозна задълбоченост на изкуството, което ти се представя, отпускаш се и се поддаваш на свободния артистизъм с критическа „снизходителност“ и дори с радост, че го има. Това дава друга призма на гледането, освобождава асоциациите и те се реят волно към други събития. [...]

Да живееш в интересни времена

Да живееш в интересни времена

Във времето на фалшивите новини мога да вярвам само на изкуството. Съвременното. С него мога да „разговарям“ без опасенията, че ме лъже, че ме подвежда, че изкривява тенденциозно реалността (ми). Знам изначално, че то представя гледната точка на създателите си, и косвено разговарям и с тях, но това е по-скоро в задния план. Защото произведенията неизбежно отиват отвъд намеренията на авторите – просто защото ги гледам аз. А аз съм зрител със собствен опит и знания, бекграунд и визия за света, емоционална нагласа и разбирания за общите ни проблеми и общите ни вълнения... сега. [...]

Време на красива нетрайност. Разговор с Вера Млечевска

В интерес на бъдещите участия на България в Биеналето е конкурсът да се проведе много по-рано, тъй като ние работехме на ръба на възможното. В самата Венеция също има множество фактори, които не винаги са предвидими. Например имаше павилиони, които си сменяха заглавието на изложбата, визията и деня на откриването, за да се отличат от други. Във Венеция павилионите влизат в една донякъде конкурентна ситуация, която се поражда именно в специфичното време, в което се случват нещата. [...]

Каква е връзката

„Всичко може да се свърже с всичко – и тази връзка променя перспективата“, казва един от героите на Умберто Еко в „Махалото на Фуко“. Казва го по повод произволните комбинации, които компютърът създава от заложени в него най-различни фрази и факти. Но компютърът просто ги изважда на случаен принцип, а хората са тези, които ги тълкуват и намират връзките между тях. Правят го чрез своя опит, знания и (по)желания, а вероятно и на базата на някакво (пред)усещане за свързаност на всичко в света и в живота. [...]