Култура / Диана Попова
От войната до пандемията
„Гръбнакът“ на изложбата „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ в галерия „Структура“ е серията „Войната“ на Ото Дикс. В петдесетте графики, които Дикс създава в периода 1923–1924 г., образите са в градация, в определена последователност сякаш, в ритъм със свои вътрешни амплитуди и акценти. При акцентите четливите реалистични образи на места са преплетени със символични в органично цяло, потопено в кълба от мрак. В амплитудите е само мракът – нагнетено усещане за огромна, невъобразима и фатална разруха. [...]
25 години ИСИ-София
Първите артистични „бунтове“ у нас в средата на 80-те години породиха и първите групи от съмишленици. Самите тези бунтове бяха покрай, но все пак в рамките на соцсистемата на СБХ – тогава просто друга нямаше. Художниците отвоюваха място в нея за своите т.нар. неконвенционални форми, което само по себе си беше трудно, съпроводено с присмех и враждебност даже, при почти никакви знания за ставащото по света в изолираната ни държава. В края на 80-те тези индивидуалности и групи се събраха в Клуба на младия художник... [...]
Какво ПРЕДстои?
Кой как преживяваше двата месеца на изолация, бе видно в социалните мрежи. Разбираемо е, че хората на изкуството реагираха с изкуство и с мислите за неговото бъдеще, а и за себе си в него съответно. После, с отпадането на мерките по изолацията и предпазливото „рестартиране“ на живота, част от затворените в галериите изложби бяха отворени и продължени. А след това, разбираемо, се появиха и проектите, които представят и осмислят това, което ни се е случило поради пандемията. [...]
Галерии в онлайн режим
В периода на изолация големите музеи и международните форуми за изкуство отвориха широко виртуални врати за публиката. Поставяйки постоянно на дневен ред дилемата „на живо“ и/или „онлайн“ по отношение спецификата на изобразителното изкуство като цяло. Защото наличните и доскоро допълнителни онлайн форми за общуване с публиката в този момент се оказаха някак недостатъчни и пасивно информиращи. А освен това сякаш подчертаваха болезнената загуба на възможността за жив досег с изкуството. [...]