Култура / Диана Попова
Летни изложби
„Никой не може да обхване необхватното“ – цитирам си Козма Прутков. Но изкушението е голямо, особено когато става дума за юнските художествени събития в София. В този особен месец за вниманието на публиката се борят „тежки“ изложби в края на активния сезон, „леки“ изложби като за жегата в началото на лятото, „сериозни“ експозиции по програми или до началото на есента, фестивални събития в артистичен хаос като повод за срещи колкото на закрито, толкова и на открито. Изкуших се за „бръснещ“ поглед върху всичко това... [...]
Прочитите на града
Докато вървях из София, за да разгледам изложбите, за които ще стане дума в този текст, автоматично отчитах промените в града. Махнали са вишката на ъгъла на „Раковски“ и „Царя“ – това добре, погледът се успокоява и нищо не виси над главата ти, докато чакаш на светофара. Една такава, запусната на ъгъла на „Фритьоф Нансен“ и „Патриарха“, през 2012 г. арт групата Destructive Creation превърна в китна беседка за срещи – после някой я запали и в крайна сметка я махнаха. [...]
Нетрайни образи
Най-конкретна бе изложбата на Красимир Русев „Time After Time / Време след времето“ (2–20 април 2024 г., зала „Райко Алексиев“). Тревогата за световното културно наследство и неговите банални днешни употреби са в основата на произведенията. Драматичния тон задава в преддверието голямо пано с „Четиримата конници на Апокалипсиса“ на Дюрер, покрито с точките на Брайловата азбука, а на етикета е указан текстът: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, – казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят“. [...]
Огледални прочити
Вглеждам се в заобикалящия ме свят през три случайно съвпаднали по време изложби на съвременното изкуство в София. Защото те го оглеждат, тъй както са много различни като концепция, но оказали се огледални една на друга, а огледални и в самите себе си. Тези три изложби редят „пъзела“ на света (ми) като лично и общо преживяване – през миналото и настоящето, през вътрешното и външното, през мимолетното и трайното, през отчаянието и надеждата, вплетени едно в друго както винаги. [...]