Култура / Диана Попова
„Гладът не е отвън върху лицето…“
„Нещо като Венецианско биенале в Казанлък“ – така определи директорът ѝ Пламен Петров изложбите в проекта „Глад“. И действително има не само формални, но и съдържателни основания за това. Разположени на над 20 места из града – галерии, музеи, заведения, магазини и др. – експозициите играят ролята на „павилиони“, които зрителят намира с карта в ръка. Включително и заради връзката на произведенията с контекста и функцията на мястото, която в повечето случаи е много добре намерена. [...]
Надежда, отложена в бъдещето
Красота и спокойствие. Към това сякаш се стреми човечеството, откакто съществува. Съвместното живеене в общество в мир и разумен градеж е идеал, който всяко поколение иска да осъществи. А когато не успява, го превръща в надежда, отложена в бъдещето, преместена в друг свят или скрита в малки общности в настоящето на реалния. Скрита е от насилието в него в разните му форми, оръдия и оръжия, оказвайки се отчаяна надежда в защитна позиция. Но друга просто няма… [...]
Изложби от други светове
„Всичко навсякъде е едно“ – това приблизително се казва във видеото, което посреща посетителите в Националната галерия/„Квадрат 500“ в ретроспективата на Бистра Льошевалие. Изложбата на Недко Солаков, завряна в ъгъла под стълбището на НГ/Двореца, е в „миши“ мащаб. Contunuum на Рашид Ал Халифа в галерия Credo Bonum препраща към красотата на остров Бахрейн… Че съвременното изкуство представя различни индивидуални светове в кореспонденция с общата ни реалност, е ясно априори. [...]
Летни изложби
„Никой не може да обхване необхватното“ – цитирам си Козма Прутков. Но изкушението е голямо, особено когато става дума за юнските художествени събития в София. В този особен месец за вниманието на публиката се борят „тежки“ изложби в края на активния сезон, „леки“ изложби като за жегата в началото на лятото, „сериозни“ експозиции по програми или до началото на есента, фестивални събития в артистичен хаос като повод за срещи колкото на закрито, толкова и на открито. Изкуших се за „бръснещ“ поглед върху всичко това... [...]