Култура / Диана Попова
Консервирани премълчавания
Наблюдавам себе си, а и публиката в изложбата „Премълчители“. Разхождаме се сред стойките с полуотворени консервни кутии – с различна големина, на различна височина, някои сдвоени, други разположени по близост или по контраст в историческо време, или по политически позиции, или пък по тембър и изказ. Връзки на най-различни нива има в тази инсталация – заложени са от художника така, че зрителят сам да ги открива, прокарва или създава в пълна свобода според собствените си знания и опит. [...]
Цени и откупки
Много важен проблем при липсата на бюджет за откупки, а съответно и на план и стратегия за попълване на колекциите, е отражението върху професионализма на музейните специалисти. Те губят стимула да следят и анализират текущите художествени процеси, да открояват важните тенденции и да отсяват качествените творби. Поради което и изостават понякога с десетилетия в представите и понятията си, а съответно и в критериите. Така например през 2012 г., когато Министерството на културата отпусна инцидентно пари за откупки на НХГ, в текста към изложбата, в която те бяха представени, закупените инсталации и видеа, създадени в последните няколко години, бяха определени като „неконвенционални форми“. А този термин не е актуален за съвременното българско изкуство от средата на 90-те. [...]
Да снимаш призраци
Преживяването на пандемията породи обща апокалиптична атмосфера, в която реалност и изкуство започнаха да споделят не само обща среда, но и общи изразни средства. Кое на кое се явява сега вдъхновение и първоизточник, се питах, докато гледах десетте видеа в програмата Shooting Ghosts (куратори Калин Серапионов и Красимир Терзиев, 6 ноември–31 декември 2020), достъпна на платформата Blinkvideo.de. А самата програма е част от проекта на Гьоте-институт „Движещи се образи България – Германия“. [...]
От войната до пандемията
„Гръбнакът“ на изложбата „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ в галерия „Структура“ е серията „Войната“ на Ото Дикс. В петдесетте графики, които Дикс създава в периода 1923–1924 г., образите са в градация, в определена последователност сякаш, в ритъм със свои вътрешни амплитуди и акценти. При акцентите четливите реалистични образи на места са преплетени със символични в органично цяло, потопено в кълба от мрак. В амплитудите е само мракът – нагнетено усещане за огромна, невъобразима и фатална разруха. [...]