Диана Попова

Диана Попова e изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила e „Изкуствознание“ в Художествената академия в София. През 90-те години работи като редактор във вестник „Култура“. От 2009 г. е автор и водещ на предаването „Музей в ефира“ – БНР, програма „Христо Ботев“. В критическите си текстове изследва явления от миналото и настоящето на българското изкуство, представя изявите на новите поколения художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство.

От ръката на художника

Рисунката е… Тя е хрумка, драсканица, скица, моментно впечатление, бегъл спомен, нахвърляна идея, ескиз, етюд, проект, вариант на проекта, етап от подготовката на бъдещо произведение, част от произведението, самото произведение. Тя е „алфата и омегата“ на това изкуство, защото участва в целия процес на създаването му и присъства, макар понякога не така видимо и впечатляващо, във финалния резултат. А впечатляващото, дори и омагьосващото в рисунката по традиция е „ръката на художника“. [...]

Един постоянно недовършван разговор

Към изложбата „Детето в изкуството на социализма“ тръгнах с очакване за Ястребино. И тук се налагат няколко обяснения. През 2011 г. филиалът на Националната галерия бе открит с названието „Музей на социалистическото изкуство“, а преди това бе замислен като „Музей на тоталитарното изкуство“. В проблема с назоваването му видимо отеква липсата на осмисляне на комунистическия режим и доколко и как той се е отразил върху изкуството. Става дума за исторически период, от който историческите музеи у нас все още абдикират. [...]

Софийско арт „каре“

Маршрутът ми започна с галерия „Пунта“, в нея Красимир Терзиев пресъздава застинал миг от апокалипсис, разтеглен сякаш в текуща ентропия. Парчета мазилка по пода и висящи отгоре елементи от окачен таван – все материали от самата галерия – поставят зрителя в ситуация на спряло време, в „момент на покой и затишие пред буря“. И докато пребивава в тази картина на разпад, с усещането за миниатюрна част от невъобразимо по-голям и общ процес, на витрината отвън все още стои рекламата на бивш бижутерски магазин… [...]

В общия ни свят

Иска се време може би, стечение на обстоятелства или изложби, за да се получи ясна моментна картина на българската арт сцена. Това си помислих наскоро, разглеждайки няколко художествени събития. Случайно съвпадение е, че са на чуждестранни автори, свързани по различен начин както с българската, така и с международната арт сцена – и разликите между тях на практика изчезват. Или по-скоро стават формалност, за която можем да се сетим или не, докато гледаме произведения, в които доминират общите неща... [...]