Десислава Неделчева

Десислава Неделчева Димитрова е родена на 9 април 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1997 г. Има многобройни публикации в „Литературен вестник“, „Култура“, „Литературен форум“ и др. Автор е на стихосбирките „Прози в края на века“ (1998; 2000) и „Източно време“ (2012).

Капитанът душа отговаря на писма

Ако не беше крайният срок, нямаше да искам да завърша този текст, защото да бъда „наметната със сакото“ на Цочо Бояджиев, щеше да е голяма печалба, особено през октомври. Не исках да излизам от неговия словесен заслон, от десетината книги с поезия, от Отгласите, от преводите… Първата ми (много подчертана) книга от Цочо Бояджиев беше „Античната философия като феномен на културата“ от 1990 г., когато в първи курс българска филология започна да ни преподава философия. [...]

Според благодарността

Открих истински поезията на Стоянка Грудова чак когато почина през 2018 г. и нейни приятели публикуваха стихотворения във Фейсбук. Бях я чела като ученичка и изрових от библиотеката си книгата ѝ „Свят“, издадена от варненското издателство „Г. Бакалов“ през 1981 г. След полудебютa в сборника „Петима млади поети“ през 1978 г. и „Съзнание“ от 1986 г. минават четиринадесет години мълчание до трите детски книжки, които са част, а не встрани от смисловия корпус на поезията ѝ. За проговаряне се смята „Аз рибата“ през 2012 г. [...]

Краят на океана

Преди години в учебника по литература в девети клас пишеше, че Христос говорел на хората с притчи, за да могат по-лесно да го разбират. Голяма самоизмама пада с тези притчи, защото някак създават илюзията, че всичко ти е ясно. Оказва се тъкмо обратното. Св. Йоан Златоуст тълкува, че притчите по условие са неясни, че те отсяват по естествен начин онези слушатели, които имат „уши“. Книгата с поезия на Валери Валериев създава подобно поле за мислене вътре в стихотворенията. Те постепенно отсяват пожелалите да се задълбочат. [...]

Българските закъснения. Разговор със Светлозар Игов

Още като студент четох някои автори от сръбската поезия, които просто обикнах и веднага ги усетих като големи световни поети. Мога да кажа това и след повече от 50 години: аз мисля, че най-големият европейски поет от втората половина на XX век е Васко Попа. Обикнах някои поети – Миодраг Павлович с първата му книга (1952 г.), Васко Попа с „Кора“ (1953 г.), а няколко години след това излезе една втора вълна на модерните поети Бранко Милкович, Иван Лалич, Йован Христич. [...]