Книгата „Българският театър 1856–2026“ събира в единен исторически разказ дългогодишни изследвания на Камелия Николова. Той има за цел да обхване максимален брой събития, заглавия и персоналии, като подборът сред морето от факти е направен с оглед на тяхната значимост за развитието на общия театрален процес. Разказът, естествено, се движи хронологически по вертикала на протеклата история от 1856 г. до днес, а в различните времеви периоди виждаме старателното му полагане в контекста на епохата. [...]
Докато четях последната пиеса на Константин Илиев „Наблюдателите“, си мислех, че е повече пиеса за четене, отколкото текст за театър, защото изгражда един изцяло хипотетичен свят, в който, подобно на паноптикум, са събрани фигури от българския национален наратив (с основни икони Ботев и Левски) и от западната модерност (Кант и Достоевски, които се появяват на сцената, но още Гарибалди, мяркащ се като силует, Мацини, Ницше, Маркс, Бакунин и други, за които се говори). [...]
