Александър Шурбанов

Проф. Александър Шурбанов (род. 1941 г.) е автор на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс, които са публикувани у нас и в чужбина. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън, антологията „Английска поезия“ и др. Носител е на редица награди за принос към българската литература и култура: „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“, „Гео Милев“, Голямата награда на Портал „Култура“ за изключителен принос в поетическото и преводаческото изкуство (2016 г.).

Цивилизацията – можем ли я?

Възхитителни са изображенията на човека във всички древни цивилизации. Но и в египетското, и в индийското, и в южноамериканското изкуство човешкото тяло е по-скоро маркирано, за да се използва като отпратка към други, по-значителни неща и идеи. То е сведено до символ, емблема, знак, лишен от собствено съдържание. Единствено в Древна Гърция това тяло е обгърнато от любовно внимание, изучено е в най-малки детайли и е пресъздадено заради собствените си, несравними с нищо друго достойнства. [...]

Между тревата и цветето

ЗА ДА ЖИВЕЕШ като естет, трябва да си търпелив и сексуално уталожен. Такива щастливци са рядкост. Останалите са роби на нагона. НА МЛАДИНИ душата боледува, защото идва на този свят; на старини боледува тялото, защото си отива от него. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ остаряваме, толкова по-малко се слушаме помежду си и толкова повече държим другите да ни слушат, за да кажем всичко, което имаме да кажем. А то е безкрайно повторение на едни и същи безсмислици, които спокойно биха могли да останат неизказани. [...]

Бележки в полето

Природата не поощрява изключителното, а ординерното, посредственото, защото знае, че на него може да разчита за своето оцеляване и възпроизвеждане. Природата е консервативна и предпазлива. Бог, напротив, е креативен. Той ѝ изпраща изключителното, за да я провокира към обновление. Но природата се съпротивлява. Тя е решена да докаже, че този свят е предаден в нейна власт. Затова и животът на гениите е толкова труден, а и толкова малко от тях успяват да се самоосъществят. [...]

По-висшата сила

Усетът за красота, идеята за красотата е една от големите загадки на човешката връзка със света. За красотата често се мисли като за продукт на съвършено субективно душевно състояние. Руснаците дори имат такава поговорка: „На вкус и цвет товарищей нет“. А англичаните направо заключават: Beauty is in the eye of the beholder. И наистина, почти невъзможно е да обясниш какво намираш за красиво в нещо, което съзерцаваш и на което друг няма да обърне никакво внимание. [...]