Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.


Свободата и властта. Разговор с Виталий Мански

В днешно време, когато снимаш документален филм, не е важно кого снимаш. Дали е бездомник, лекар, директор на училище, съсед… с всекиго подписваш договор с клаузи като „съгласен съм, имам право да гледам финалния резултат“ и т.н. С изключение на Горбачов! Никакви договори. Никакви условия „това да се показва, а това – не“. А нека не забравяме, че е охраняван от сътрудници на ФСО. Тези хора понякога заповядваха: „Не снимайте това“, но Горбачов винаги казваше: „Мански знае какво прави, не му се месете, аз му се доверявам“. [...]

Захари Жандов, влюбеният в киното

„Не обичам думата творчество за работата, която върша. Аз първо се влюбвам в нещо и тогава се хващам с него. Тогава му вярвам...“ Тези думи чух преди четвърт век от незабравимия Захари Жандов, вдъхновител, учител и приятел за поколения български кинотворци. На 1 октомври се навършват 110 г. от рождението на човека, преживял няколко епохи и останал верен единствено на своята гледна точка към света и изкуството. Не криеше, че любителството, от което тръгва към режисурата, е неизменна част от неговия професионализъм. [...]

Смях и достойнство. Разговор с Джеки Стоев

Щастието е въпрос на характер, а не на имане и нямане. Наскоро даваха по телевизията „Хляб и зрелища“ и доста хора ми се обадиха, твърдяха, че се просълзили. Много се радвам, когато мой филм развълнува някого, но си казах: добре, ама той не е тъжен. Преди време показахме филма във Виена и една австрийска журналистка ми каза: „Потресена съм! Такъв живот, ужас?!“. А аз ѝ отвърнах: „Не се тревожете, защото всеки от тези цигани за една седмица се радва десет пъти повече, отколкото австрийски банкер за една година“. [...]

Поезия в драмата. Разговор с Мирела Иванова

Непосилно е да обобщим Жената: обидно се „освети“ в публичността телесната ѝ силиконова разпарчетосаност на гърди, устни и прочее, чалга подрусването ѝ, инструментализирането ѝ като обект на похотта, грозна работа. Обидно се премълча същностната, интересна жена с нейната ценностна посветеност, с опита ѝ да удържи в любовта разпадащия се живот: истинските героини на нашето време са жените, които съхраниха духовността, останаха в здрачевината на многото си отговорности и не се предадоха. [...]