Александър Вутимски

Александър Вутимски е роден в Своге през 1919 г. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство е покосено от туберкулоза. През 1937 г. завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след година прекъсва учението си. Лекува се, но без резултат. През 1941 г. отива в санаториума в Сурдулица (Югославия), където умира на 23.09.1943 г. Първото му отпечатано стихотворение е "Пак самичко" (1935), а първият му сериозен поетически дебют е стихотворението "Улицата" (1936). От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. "Златорог", където са публикувани най-значителните и зрели стихотворения на поета. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Неиздадени остават и 15 кратки есета, писани през периода 1941-1943 г. Смятан е за един от най-значимите, но недобре познати български поети.


Фрагменти

Фрагменти

Върху плочника увяхват цветя, белият прах свети, а ти ми отне слънцето от един прозорец. Аз го видях, когато то се катурна върху твоята стряха. За да се утеша, аз съзерцавах старинната икона в полутъмната стая на леля ми. Кротките очи на Христос стояха затворени и здрачът отдалечаваше постепенно в рамките на един ъгъл неговата скръбна и пронизителна усмивка. Внезапно един малък златен лъч озари клепките, а после ръката, която не забравяше да благославя. И ето – очите ме виждаха. – И страданието, което не бях искал да ти причиня, о, Господи… Но всяко ли мое движение помръдва онези гвоздеи, които те пробождат във времето?... Не отвръщай лицето си от мен. [...]