Красимир Терзиев

Красимир Терзиев е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст. Има докторска степен по културна антропология от Софийския университет (2012 г.) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997). През 2011 г. получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 г. – Наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство. Творбите му са част от публичните колекции на Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Софийска градска художествена галерия; Kunstsammlung Hypovereinsbank и др.

 


Невидима ферментация

2022 г. носи със себе си геологически по размер и ефект размествания в институционалния пейзаж на света на изкуството. Тонът, зададен от Чечилия Алемани на Венецианското биенале и от Руангрупа на документа 15 в Касел, намери ясно и недвусмислено продължение и в Истанбул – на 17-ото издание на Биеналето, курирано от Уте Мета Бауер, Амар Канвар и Дейвид Тех. Това биенале замества главната фигура на художника: 50-те проекта в програмата имат над 500 „сътрудници“ – художници, изследователи, архитекти, рибари, еколози... [...]

Електронната плът на българския интернет

В един пролетен следобед, докато чака на дежурната опашка пред входа на Агенцията по вписванията на ул. „Елисавета Багряна“, на човек може да му се случи чудо – включва се с телефона си в единствената достъпна безжична мрежа и… бам, на екрана се появява световен автор, един от пионерите на Нет.арта Дирк Пасманс, част от колектива JODI (Пасманс и Джоун Хемскерк) – художник, който все още може да раздели вниманието си между постоянната колекция на МоМА и пресечката на ул. „Елисавета Багряна“ и ул. „Владимир Башев“ в София. [...]

Седмият континент е в Истанбул

Това не е просто още едно биенале. „Седмият континент“ е демонстрация на радикалната промяна на светогледа, която осъзнаването на ефектите от епохата на атропоцена налага. Промяната е проста, но изисква усилия на ума и въображението. „Фигура на фон: така хората представят себе си от две хилядолетия.“ Така започва експозето на Бурийо в публикацията на биеналето „Теренен доклад“. Тази опозиция е в основата на всички йерархии на модерността. [...]