Фабрис Аджадж

Фабрис Аджадж (род. 1971 г.) е френски философ и драматург, ръководител на швейцарския институт „Филантропос“. Роден е в еврейско семейство, завършва Института за политически науки в Париж. Бил е част от крайнолеви групи до 1998 г., когато се обръща към християнството. Негова съпруга е актрисата Сифреин Мишел. От 2014 г. е член на Папския съвет за миряните. Участник в проекта „Изгубеният обект“ заедно с Мишел Уелбек, Джон Гелдер и Клод Александър (1995 г.). Автор на книгите: „Земята, път към небето“, „Да успееш смъртта си“, на есеистични творби за художници – „Страданието на Възкресението“ (за Аркабас) и „Мистичният агнец“ (за братята Ван Ейк). През 2024 г. излязоха две негови нови творби: „Вълци, преоблечени като агнета – да мислим посегателствата в Църквата“ и „Трагична екология“.

Животът е театър, а не теорема

Животът ни е изграден от събития, а не от диалектика, той е театър, а не теорема. За да разкрие смисъла си, животът се нуждае не от понятия или предписания, а от наративни прочити. От мига, в който вече не вярваме на прогресистки или материалистически разкази, се налага да изнамерим или преизмислим легендарното. Думата legenda, отвъд фактите и фикциите, обозначава „онова, което трябва да се чете“, за да се научим да четем или препрочитаме събитията на нашето съществуване. [...]

Климатът и децата

Когато моята съпруга и аз решихме да имаме седмо дете, ми писаха, че допринасям за самоубийството на планетата. Отговорих, че не е моя вината, ако планетата е самоубийца. Днес имаме осем деца. Всички те са уникални, техният поглед обновява света и ме подтиква да се боря за неговото бъдеще. Мисля си две неща: че Земята е красива само чрез живота, който се разгръща на нея; и че този живот се проявява най-вече в рационалното (но и често неразумно) животно, което наричаме човек. [...]