Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е работил като филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV. От 2022 г. преподава история на българското и световното кино в Театрален колеж „Любен Гройс“ в София. Автор на книгите „(Не)възможната свобода“ (2022), „(Пре)поръчани филми“ (2023) и „Между два кадъра“ (2024). Отличен е за оперативна критика (2022) и за книга (2024) с наградата „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци. Носител на Наградата на София за 2024 г. в категорията „За критика и журналистика в областта на културата“. Води рубриката „Кино и преход“ в предаването Култура.бг по БНТ. Член е на Европейската филмова академия и на Съюза на българските филмови дейци.
Култура / Деян Статулов
Прошката и духът на истината. Разговор с режисьора Орлин Милчев
Стигането до пълнометражен филм е маратон, не спринт. За мен основното беше да продължа да снимам и да се задълбочавам в професията и езика на киното. Мисля, че има какво да се научи от всеки формат. Тук също има капан – да не загубиш фокуса и началната цел – в крайна сметка да правиш кино, най-сложния и задълбочен формат във аудиовизуалните изкуства. Другото основно нещо е да имаш какво да кажеш все пак. Този сценарий, идея или проект, за който си готов да отделиш следващите 2–3–5 или повече години от живота си. [...]
Дигитално бъдеще и памет. Разговор с Иван Крачанов
Колекцията „Киноплакати“ съдържа около 2000 екземпляра на хартия, които могат да бъдат разгледани в Дигиталната библиотека. Колекцията обхваща периода от началото на 50-те до края на 80-те години на XX в. Плакатите на български филми са около 900, представени са всички значими творби от периода. Чуждестранните филми са предимно от Източния блок, но има също продукции и копродукции от Франция, Италия, САЩ, Япония и др. – подбор, правен във времето на държавен монопол върху филмопроизводството. [...]
Самуел Финци – И Бекет не може да разгадае Радичков
Актьорството е много интимна работа, няма рецепти кое как се върши. Всеки намира своя собствен механизъм. Мога да кажа за себе си, че избягвам да се занимавам с чувства на сцената и пред камерата. Това, което виждам като цяло, е намерението да се покаже някакво чувство, „аз трябва да го чувствам, значи героят ми съществува“ – това не е вярно. Хората действат според ситуацията, реагират на конкретни действия и предмети. И аз много внимавам какво се случва в момента, ако това породи някакво чувство, то е добре дошло. [...]
Кино, история и пропаганда
Киното в България след 1944 г. заема важно място в културната политика на държавата, особено като средство за пропаганда на комунистическата идеология сред широките маси. В началото творците предпочитат да работят в документалното кино и прегледите, към които властта има предпочитания, защото много ясно и в кратка форма успяват да обслужат пропагандните ѝ цели. Заглавията им ясно подсказват тяхното съдържание и идеологически наратив: „1 май – ден на труда“, „9 септември – празник на победата“... [...]