Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е работил като филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV. От 2022 г. преподава история на българското и световното кино в Театрален колеж „Любен Гройс“ в София. Автор на книгите „(Не)възможната свобода“ (2022), „(Пре)поръчани филми“ (2023) и „Между два кадъра“ (2024). Отличен е за оперативна критика (2022) и за книга (2024) с наградата „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци. Носител на Наградата на София за 2024 г. в категорията „За критика и журналистика в областта на културата“. Води рубриката „Кино и преход“ в предаването Култура.бг по БНТ. Член е на Европейската филмова академия и на Съюза на българските филмови дейци.
Култура / Деян Статулов
Орлин Руевски: Извън комфорта
Първият успешен филм бе „Влакове“ на Павел Веснаков. Преди това обаче снимах документалния „Куба е музика“ на Илиян Джевелеков, заедно с Крум Родригес. Бях асистент на филмите на Андрей Паунов. Заедно с Борис Мисирков снимахме „Проблемът с комарите и други истории“, което беше дълъг процес, трябваше да бъдем на смени. В пет сутринта отиваме на лов с героите на филма, после те се напиват и по-късно пак ги снимаме. Бяха 15–16-часови дни, при това на 16 мм лента – пък който оцелее. После работих и върху монтажа на филма. [...]
От любов към киното. Разговор с Герасим Георгиев-Геро
Първият филм, в който имах сериозна роля, беше „Посоки“ на Стефан Командарев и веднага след това беше „Възвишение“ на Виктор Божинов. Бил съм на 40+ и когато ме питат защо толкова късно започнах да се снимам в киното, споделям на шега, че съм взел пример от Луи дьо Финес, който започва филмовата си кариера на 44. Винаги съм знаел, че рано или късно ще се срещна с киното, при мен беше малко по-късно. Мисля, че стана по-добре, защото натрупах повече опит, за да мога да съм адекватен пред камерата. [...]
За монтажа без сантимент. Разговор с Виктория Радославова
Монтажът и музиката са много силни изразни средства. Самото срязване на кадъра е силен акцент. Независимо какъв е филмът, нашият мозък възприема това, сетивата ни го усещат. И ако по едно и също време използваш монтажа и музиката, слагаш и двата коза на масата и така не взимаш максимума. Не че понякога не е хубаво да съвпаднат и да решиш, че играеш „всичко коз“, но не го търся непременно. Даже през последните години експериментирам, така че музиката да е тотално несинхронизирана, да няма ритъм. [...]
„Златна роза“ 2025
Откриващата церемония на тазгодишния фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ (16–23 септември) започна с поредния гаф на министъра на културата, който остави в смут публиката и дълго се коментираше във филмовите среди. Лице на фестивала бе Руси Чанев, поводът беше неговата 80-годишнина и затова кадър с една от емблематичните му роли – от филма „Авантаж“, красеше фасадата на Фестивалния и конгресен център във Варна. Естествено, любимият актьор беше звездата на откриването... [...]