19 публикации
Култура / Мария Панайотова
Мариус Донкин: Сезон на българската драматургия
30.06
2020
От две години искаме да създадем наш продуцентски център и платформа, фокусирани върху онлайн излъчвания. COVID-19 ускори нашия проект. Имаме 13 качествено заснети продукции от настоящия репертоар и над 70 архивни, които ще минат през техническа обработка. Надявам се най-късно до септември да започнем тези онлайн излъчвания. Винаги ще има хора, които нямат възможност да дойдат на театър в София. А националните културни институти имат мисията да разпространяват българската култура. [...]
Борислав Чакринов: Вазов ще бъде!
29.06
2020
Винаги съм смятал „Чичовци“ за един от най-гениалните текстове, писани на български. Тази чудна галерия от образи ми е давала винаги възможност да изразя най-пълно отношението си към живота около мен, хвърляйки ме от краен нихилизъм към необоснован патриотизъм. Винаги в основата на тези спектакли е стоял разговорът за инфантилизма на един непораснал народ, който, ако иска да употреби енергията, с която разрешава дребни битови конфликти, за решаването на обществени каузи, би могъл да промени света. [...]
Твоето изгубено време. Разговор с Ириней Константинов
29.05
2020
Театърът ще продължи да съществува във вида, в който е съществувал досега. Минал е през всички кризи, епидемии, войни, мизерия, но е останал място за терапия и забавления между живи хора, събрани на едно място, желаещи да чуят от други живи хора думи, които ще минат през сърцето. Тези, които не влизат в залата, няма да влязат и в бъдеще. Още по-малко ще отворят компютрите си, за да гледат случили се отдавна представления. Моето желание е да накараме тези хора да дойдат в театъра и да го заобичат истински жив. [...]
Колко тежат думите? Разговор с Явор Гърдев
29.04
2020
При толкова голям драматург като Пинтър думите излитат от устите леко, като пеперуди, но по време на въздушния си полет силно се ускоряват и при достигането на събеседника вече имат силата на стенобитни оръдия. Движейки се по балистичната си траектория, думите натежават от смисъл, разцепват се на две във въздуха, половинките продължават да летят и не знаеш дали накрая ще те удари половинката с буквалното, или половинката с преносното значение. Казаните думи са предопределени да се превръщат в хвърлени камъни... [...]