Мария Панайотова


С ум и сърце. Разговор с Галин Стоев

Цял живот съм смятал, че театърът е отделна реалност, която се подразбира от само себе си и няма нужда да бъде обяснявана, оправдавана или пък защитавана. Едва в последните години започнах да проумявам простия факт, че зрителите не растат по дърветата. Те се отглеждат, те се подготвят, те се инициират. Така както аз, попадайки на седемгодишна възраст в театралния състав „Златното ключе“ на Катя Папазова, бях въведен в абсолютно нов и магичен свят, в който творчеството беше единствената легитимна реалност... [...]