19 публикации
Култура / Мария Панайотова
Александър Секулов за „Одисей“ – една година по-късно
22.03
2020
Човек има само един път за извървяване – времето на своя живот. На подарения му без причина, без основание, без заслуги, напълно случайно и хаотично собствен живот. И в този къс време, из който му е отредено да скита, той може – ако иска, ако се труди, ако вярва, ако учи, ако не се отказва – да разбере – и приеме! – смисъла на няколко думи, не повече от четири – раждане, любов, смърт и Бог. Нека са пет – и памет. Сред думите за научаване никога не е личното местоимение „Аз“. [...]
Чувство за летене. Разговор с Марин Янев
21.03
2020
Детското съзнание е като една попивателна, толкова любопитство има там. Аз съм бил ококорен през цялото време и съм влизал в тази магия като в друг по-красив и одухотворен свят. Първото ми участие на сцена беше на четири години, трябваше да чета една телеграма, а аз не можех още да чета, затова трябваше да я науча наизуст. Сега от дистанцията на времето вече съм сигурен, че в театъра има някакъв вирус, като този китайския – неизлечим, поне засега. И ако влезе в теб, няма лечение, няма излизане. [...]
С ум и сърце. Разговор с Галин Стоев
11.02
2020
Цял живот съм смятал, че театърът е отделна реалност, която се подразбира от само себе си и няма нужда да бъде обяснявана, оправдавана или пък защитавана. Едва в последните години започнах да проумявам простия факт, че зрителите не растат по дърветата. Те се отглеждат, те се подготвят, те се инициират. Така както аз, попадайки на седемгодишна възраст в театралния състав „Златното ключе“ на Катя Папазова, бях въведен в абсолютно нов и магичен свят, в който творчеството беше единствената легитимна реалност... [...]