Цветан Цветанов


Езикът не е невинен. Разговор с Агустина Бастерика

Езикът е нещо много важно – той прикрива реалности, създава ги или ги прави видими. И затова аз казвам, че езикът никога не е невинен. Бих ви дала един много характерен пример в това отношение – в моята страна Аржентина патриархалното обществено съзнание допреди 20 години не допускаше понятието „убийство на жена“. Подобни престъпления се характеризираха като „престъпления от страст“. С тези думи се квалифицираше всяко убийство на жена като оправдание – „да, той я уби, защото я обичаше много...“ [...]

Магията на хармониката. Разговор с Марко Йованович

Блусът е началната точка, от която често се тръгва – хората просвирват на този инструмент основно заради блуса. И при мен беше така – започнах да свиря на хармоника, когато бях на 13, именно защото блусът ме привличаше и очароваше. През годините с хармониката успях да изуча различни и разнообразни традиции в блуса и да се свържа с тях. А по-късно, когато се захванах да откривам и изучавам други жанрове, припознах блуса в различни видове музики от близки и далечни земи. [...]

Джейсън Моран – Да излезеш от мрака

Обичам тъмнината. Роден съм през януари, в най-студения месец от годината. Когато на сцената стане тъмно и засвиря на най-ниските клавиши на пианото, идеята е – как да го кажа... идеята е в един момент да не можете да разпознаете как е създаден звукът и да започнете да си го представяте. Ето, в тъмнината сте, не можете да видите какво се свири, но всички тези ниски тонове на пианото израстват в съзнанието ви като звук на нещо огромно – чувате звука на камбани. Чувате дори високите, въпреки че се свири само на най-най-най-ниските. [...]

Давид Албахари и музиката на тишината

„Що се отнася до думите, си мисля, че отсъствието им е по-важно от присъствието“, ми каза Давид Албахари (1948–2023) преди дванайсет години. Тогава той дойде в София, за да представи своите микроразкази, издадени в сборника „Кравата е самотно животно“. „Не само разказите, но и романите, които пиша, са кратки. Биха били много по-дълги, ако аз им позволя да станат такива. Но не го правя“... Вече познавахме на български „Стръв“, „Пиявиците“ и „Лудвиг“, а после в превод излязоха още два романа – „Братът“ и „Гьоц и Майер“. [...]