35 публикации
Култура / Цветан Цветанов
Носим в кръвта си историите на предците. Разговор с Андрея Расучану
05.07
2024
Дълбоко вярвам, че художествената литература и разказването на истории по много по-директен начин предават една епоха, отколкото го правят историческите книги. Във всичките ми романи най-важна е индивидуалната история, тази, която е изживяна, а не другата – написаната, за която учим от учебниците. За мен е съществено как „незначителните“, малките хора са засегнати от вихрушката на „голямата“ история – какви са последствията от нея в живота на обикновения човек. [...]
Невидимите хора срещу невидимите стени. Разговор с Андонис Георгиу
22.05
2024
Ако говорим за стената, която разделя Кипър, тя е реална, но е и символ на разделителните линии, които ние сами си поставяме поради предразсъдъците си, поради това, че не търсим диалог и път за разбиране на другия. Петдесет години са минали вече от травмата на Кипър и макар днес тя да не е толкова изявена, все още е жива и съществува. И това, което трябва да стане, е да разберем и от двете страни – и кипърските гърци, и кипърските турци – че без да забравяме какво се е случило, ние трябва да намерим начин да продължим напред. [...]
Поезия на граничните състояния. Разговор с Лидия Димковска
21.03
2024
Обичам да разказвам приказки – така се получава и в поезията ми, която е доста наративна през последните години, успява обаче да запази ритъма и мелодията на езика. Това е и най-голямата разлика между поезията и прозата ми – ако романите и разказите са завършени истории с начало, среда и край, то поезията ми разказва по-скоро миниатюрна част от дадена приказка. Вярвам, че съвременната поезия е преди всичко наративна, защото разказването е всъщност нашият всекидневен език. [...]
Езикът не е невинен. Разговор с Агустина Бастерика
25.02
2024
Езикът е нещо много важно – той прикрива реалности, създава ги или ги прави видими. И затова аз казвам, че езикът никога не е невинен. Бих ви дала един много характерен пример в това отношение – в моята страна Аржентина патриархалното обществено съзнание допреди 20 години не допускаше понятието „убийство на жена“. Подобни престъпления се характеризираха като „престъпления от страст“. С тези думи се квалифицираше всяко убийство на жена като оправдание – „да, той я уби, защото я обичаше много...“ [...]