Култура / Цветан Цветанов
Хендрикс като нищо на света
Очакваш „Ролинг Стоунс“, а получаваш Хендрикс. Тук конкретно иде реч за обявения концерт на триото Stone Raiders (Жан-Пол Бурели, Уил Калхун и Дарил Джоунс), който се състоя без Дарил Джоунс (настоящия басист на „Ролинг Стоунс“, призован в последния момент за спешни репетиции със заместника на барабаните на легендарния Чарли Уотс, когото изгубихме). Но пък на негово място на баса към триото се присъедини Джамааладийн Такума, ръкоположен в музиката от самия Орнет Колман преди няколко десетилетия. [...]
Музика или арт инсталация. Разговор с Радуан Гази Мумнех
Относно живеещия в Монреал ливански музикант Радуан Гази Мумнех и проекта му Jerusalem In My Heart можем да разказваме много. Два пъти го и гледахме в София (през 2015 и 2016 г.), като първият път беше инфарктен – два дни преди концерта му в Чешкия център стана атентатът в парижката зала „Батаклан“ и повярвайте, моментът беше изключително тежък за провеждането на концерт с арабска авангардна музика. Дори имахме хора на вратата, които да следят за дясноекстремистки и расистки провокации. [...]
Чудото в нас. Разговор със Сърджан Драгоевич
В трите истории в този омнибус виси неразрешеният въпрос какво е всъщност Божието чудо: дали ореолът, с който се сдобива главният герой в първата история, е чудо от Бога, или изкушение от Дявола; дали способността, която художникът в третата история получава – неговите картини буквално да засищат гладните – е дар или проклятие, цинично дяволско „чудо“, а не Божие… Във филма има само едно безспорно чудо и това е саможертвата на отец Атанасие накрая… И може би е чудо любовта, която се заражда в третата история... [...]
Африкански вибрации в сърцето на Европа. Разговор с Лукас Кранцелбиндер
Голяма част от вдъхновението ми идва от киното. Киноман съм. Харесвам различни видове филми и различните усещания, които създават, но най-много обичам, когато отида на кино, да остана поразен, завладян емоционално. И това някак си се превежда и в музиката ми – създавам точно такива пиеси, в които има надграждане, докато се стигне до определена точка, в която биваме изцяло завладени от емоцията или от материалността, или от нещо друго… Смятам, че това е много важен аспект от моята музика. [...]