Култура / Катя Атанасова
Да преживееш войната
Нека започнем с това, че именно издателство ICU откри за българския читател прозата на английския писател Крис Клийв, която има своите почитатели, а и печели признанието на критиката. След „Възпламеняване“ и „Другата ръка“ на български се появява романът „На смелите се прощава“, публикуван през 2016 г. и още с излизането си превърнал се в бестселър на New York Times. Предговорът от автора, написан специално за българския читател, дава важен ключ към четенето и разбирането на текста. [...]
Писането като пренареждане на живота. Разговор с Естер Херитсен
Човек няма друг избор, освен да бъде максимално верен на себе си. Няма как да се правиш на някой друг, можеш да използваш единствено собствения си глас, ако наистина искаш да създадеш стойностен текст. Например много бих искала да пиша дълги романи с дълги изречения… обаче това не съм аз. Аз оголвам всичко до кокал, докато е пределно ясно какво искам да кажа. Не го разкрасявам, не го правя по-интересно или по-литературно поради някакви си неясни причини. Почти винаги хуморът играе голяма роля в моите книги. [...]
Заключени
Непознатата доскоро на българския читател нидерландска писателка Естер Херитсен е авторка на четири романа, на сборници с разкази, на телевизионни и филмови сценарии. „Жажда“ излиза през 2012 г. и е един от най-превежданите ѝ романи. На пръв поглед нищо сложно няма в този текст. Даже някои могат да го нарекат семпъл, просто изграден. Но зад тази привидна простота има пласт от емоции, интензивен вътрешен живот, сложни междуличностни отношения. В някакъв смисъл романът може да бъде наречен семеен. [...]
Отказ от познатото
Надежда Радулова е авторка на осем книги с поезия. За „Алби“ (2000 г.) получава Националната награда Иван Николов. През 2015 г. получава и Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ за „Когато заспят“. Книгата „Малкият свят, големият свят“ демонстрира отново фината чувствителност на поетесата, дълбаенето във въпроси, свързани с човешкото присъствие в света, въпросите за паметта и детството, за майчинството и за трагичната нетъждественост на човека със себе си. [...]