Култура / Катя Атанасова
Литературата ни след 1989 г.
Книгата на Инна Пелева е сериозен изследователски проект, който внимателно, но и с лична пристрастеност разглежда български романи и разкази, появили се в периода 1993–2019 г., тоест след Промяната. Въпреки че се състои от осем отделни глави, книгата може да бъде четена в цялост – като разгръщащ се сюжет, в който отделни линии се преплитат, надгражда се върху вече обсъдени автори и творби, и като своеобразна „панорама“ на българската литература, погледната не само отблизо, но и от далеч. [...]
Въображението на преводача. Разговор с Иглика Василева
Колкото и да е трудно да разбереш текста, три пъти по-трудно е да го пресъздадеш на български с всичките му теснини, завоалиран смисъл и преднамерени неясноти. Трудността идва от това, че ти знаеш точното тълкуване и много ти се ще да пуснеш един жокер на читателя, но тогава ще изневериш на автора, а изневярата е грях, преводаческата още по-голям, затова се налага и ти да превеждаш по джойсовски, тоест да завоалираш и замъгляваш. Това, от което най-много се притеснявах, беше дали българският език ще ми стигне. [...]
За времето и паметта
Във „Времеубежище“ ще си припомним много от писането на Георги Господинов – повествование, което се разклонява, пристрастие към фрагмента, към малкото, което може да носи голям смисъл, честа смяна на ритъма, на стиловото звучене. Но този роман е по-мащабен, по-цялостен, по-сюжетиран в хубавия смисъл на думата, разгръща и осмисля по-сериозно и дълбоко, но все така с причастност и емпатия големи теми. Читателят ще има „чиста“ среща с важна за днешния човек книга. [...]
Вселената Вазов. Разговор с проф. Милена Цанева
Творчеството на Вазов е цяла една вселена от историческа памет и от духовни ценности, формирани в периода на изграждането ни като нация, т.е. в „най-българското време“. Неговият художествен свят е неотменимо свързан с образа на българското. В него можем да намерим и географската карта на българската земя, и нейния половинвековен исторически летопис, и социално-битовата панорама на пет десетилетия, и разгърнатата народопсихологическа характеристика на българина от този период. [...]