Култура / Катя Атанасова
Анна Хаджимишева: Има надежда
Засега наистина нещата вървят, макар и със забавени темпове. Много от издателствата имат предвидени заглавия за печат. В тази сфера нещата се планират на годишна база. Като цяло всички работят, но с намалено работно време и предварителни заявки, за да се намали контактът между хората и да се пести време. Нещата не са никак розови, но се надявам да успеем да задържим положението на сегашното ниво. Ако това стане – всичко ще бъде наред. [...]
Във всеобщата пауза. Разговор с Ида Даниел
Независимият културен сектор заема значителна част от живата култура в Германия. Спектърът от професии на свободна практика не включва само хората, които се занимават с изкуства, но и екскурзоводи, терапевти, преводачи, журналисти, инструктори. Всеки регион третира различно тяхната ситуация. Поради своята децентрализираност Германия има активна независима сцена във всеки град с около 100 000 жители – концерти, изложби, представления и фестивали... [...]
На обратно
Тази кратка политическа сатира на един от големите британски писатели може би няма да бъде спомената сред най-добрите му произведения, но със сигурност ще привлече вниманието на читателите по няколко причини. На първо място – каквото и да пише, Макюън е автор, който много добре владее езика. Дори и в най-дребните детайли той успява да изгради образ, да създаде ситуация, да обобщава, да изважда есенцията, да не оставя читателя „измамен“. На второ място – сюжетът. „Хлебарката“ е сатирична притча за Брекзит. [...]
Един ироник на отчаянието. Разговор с Георги Господинов
Осмелявал съм се да кажа (и съм получавал заслужен отпор), че част от българското неслучване днес е последствие от конкретни неслучили се и премълчавани неща от близкото минало. Някъде Борхес казваше, че само онова, което съм изгубил, ми принадлежи. Неслучилото се и изгубеното – всичко това е част от българската тъга, част от нещата, които продължават да ме интересуват и да пиша за тях. Да, мисля, че са част от идентичността ни, че ни определят до голяма степен, и затова трябва да се говори по тях. [...]