Култура / Катя Атанасова
С доверие към човека
Ето го и петия роман на Елена Алексиева – след „Синята стълба“, „Рицарят, дяволът, смъртта“, „Тя е тук“ и „Нобелистът“. Сътворен след един вече значителен опит в прозата и драматургията. Роман, който мисля, че е важен, защото постига майсторски синтез на различни романови жанрове, „изработен“ и премислен е много добре като структура, но и защото в него е изграден плътен и същевременно богато нюансиран образ на днешното, на българското. [...]
Писането като заклинание. Разговор с Мириам Ван хее
Не обичам херметичната, енигматична поезия. Разбира се, стихотворението е по-силно, когато оставиш интерпретацията на читателя. Обичам думи, изречения, които имат двойствен смисъл. Това често се среща в края на моите стихотворения. На пръв поглед може и да не се забелязва, но се надявам, че при втори прочит читателят ще го усети. [...]
Непознатият Фицджералд
Разказите, включени в това издание, писани в по-голямата си част през 30-те години на миналия век, представят на читателя един колкото познат, толкова и различен автор. Много е трудно, познавайки романи като „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“ или разкази като „Диамантът, голям колкото „Риц“, „Зимни блянове“, „Странният случай с Бeнджaмин Бътън“ и др., да приемем без предварителни очаквания тези нови „открития“. [...]
Завоите на В. С. Найпол (1932–2018 )
В. С. Найпол е безспорно един от най-почитаните британски писатели, носител на „Букър“ (1971 г., за „В свободна страна“) и „Т. С. Елиът“ за цялостно творчество (1986 г.). Напуска Тринидад през 1950 г. със стипендия за Оксфорд. След като получава бакалавърска степен по хуманитарни науки, започва да пише, да пътува, сътрудничи на Би Би Си. Определян като автор, непринадлежащ към определена територия, отнасящ се противоречиво към „родините“ си, Найпол винаги ще бъде свързан в писането си с Тринидад. [...]