Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Поезията като духовно упражнение. Разговор с Фиона Сампсън

Струва ми се, че за мен поезията е не толкова тайнство (макар често да е точно това), а е по-скоро търсене, подлагане на съмнение – на себе си и света – което най-силно напомня на духовно упражнение, а може би е именно това. Дълго време възнамерявах дисертацията ми да е на тема средновековните мистични поетеси в западната традиция: Юлиана от Норич, Тереза Авилска, Хилдегард от Бинген. С други думи, методично търсене на смисъл. Ни най-малко не се интересувам от описанието – говоря за поезията – а от трансформацията. [...]

Златният свят на поезията. Разговор с Евгения Панчева

Почти напълно непознат за българския читател, сър Филип Сидни е една от емблематичните фигури на Английския ренесанс. Когато говорим за неговия най-бляскав период, т.нар. елизабетинска епоха, автоматично го свързваме най-вече с името на Шекспир. И с пълно основание – в различните жанрове, с които работи – лирика, кратък епос, драма – Барда успява да постигне онзи художествен синтез, който откроява най-значимите творци на епохата, Леонардо или Микеланджело например. [...]

Разрязване на себе си

Мислех за начало да ви запозная с Белослава Димитрова. Коя е, какво е писала досега. Отказвам се. След като сте прочели „Месо и птици“, ще го направите сами. Много е възможно да не ви е необходимо. Мога да се опитам да назова тази стихосбирка поне по няколко начина. Книга за болката. Книга на признанието. Книга за загубите. Книга, в която думите кървят. Радикална книга. Нищо от това няма да е достатъчно, за да я назовем наистина. [...]

Жан-Марк Тюрин: Всеки живот е скъп

Аз нямам нищо за казване. Лично аз. Искам да цитирам една фраза на Ницше: „Човек трябва да бъде поет на собствения си живот и в най-дребните неща“. Ако се опитвам да кажа нещо, то е, защото светът постоянно е тук, наоколо. Собствената ми дребна особа не ме интересува. Искам да попивам всичко, което съществува около мен. Слушам го, усещам го и го отдавам с надеждата да почета всички жени и мъже, които по един или друг начин ми поверяват своя живот или своите откровения. [...]