Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

За „безскръбната скръб на нещата“

Поезията на Кирил Василев се движи между индивидуално човешкото и общозначимото. Прозренията за крах на личния порив скръбно се умножават с откритието, че не само индивидуалният човешки аз, а целият цивилизационен порядък е вървял към това крушение, целият свят, тук и там, живее в обреченост. Но нито атом самосъжаление, нито атом оплакване дори. Други са атомите, които градят този свят – стоицизъм, малки лични битки, все едно дали с разбиране, че са обречени, или без него. [...]

Състояние на душата

Библиофилско ново издание на „Книга на безпокойството“ от Фернанду Песоа, което издателят посвещава на Георги Мицков – големия „откривател“ на португалския поет за българските читатели. Публикувана едва през 1982 г. (Песоа умира през 1935 г.), тази монументална творба можем да четем и като автобиография, но на някой, „който никога не е съществувал“. Книгата е изповед и бленуване, прозрения, философски размисли, импресии, духовна „картография“ на Лисабон. Тя е „разговори със себе си“, а и „състояние на душата“. [...]

Деликатна работа. Разговор с Николай Аретов

През Възраждането наистина се „активизира“ интересът към миналото, оттам и към родовата история. Струва ми се, че поне сред част от по-образованите тогавашни хора се активизира и обратната тенденция – стремежът за еманципиране от миналото, поне от близкото минало, виждано като не особено престижно. Появява се или се засилва стремежът да станеш друг, по-различен от това, което са били предците ти. И представителните фигури от епохата тръгват към широкия свят, буквално или чрез образованието, чрез знанието. [...]

Какво може литературата? Разговор с Георги Господинов

Какво може литературата и литературната история в свят като днешния? Струва ми се, че в тревожни времена като настоящото литературната наука може да си позволи да излиза по-често от своето поле, да търси среща с други науки, да има самочувствието, ако щете, че е част от случващото се в света. И че притежава инструментариума да обясни това, което се случва в текста на света – етическо, естетическо и политическо. Също така вярвам в личния подход и отношение към обекта на изследване. [...]