Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

„Най-истинско е черното“

Много музика има в тези стихове, но не като ритъм, а като импровизация, като рязко преминаване от един мелодичен регистър в друг, но и като цялостно звучене на стиховете – те все остават в баладичното, сякаш немската лирическа песен е озвучавала дните, в които поетът е писал. Зная, че не казвам нищо ново на читателите. Виктор Пасков е музикант по образование. Музиката е основен елемент и в някои от прозаическите му творби. Но тук, в стиховете му, тази музикалност е особено осезаема и толкова органична… [...]

Отвъд сюжета

Две произведения на изкуството – стихотворение и картина, от която то е вдъхновено, дават името на този роман на Джон Банвил от 2015 г. Нека избързам – последното платно, което героят на романа, а и разказвач рисува и не довършва, е синя китара на маса „с карирана покривка… прозорче и синева отвъд…“. Няма да подценявам читателите с обяснения кой е писателят. Българските издатели, слава богу, са открили Банвил и са ни дали възможност да го открием и ние с някои от прекрасните му книги. [...]

Епидемия на острова

Можем да определим „Чумни нощи“ като исторически роман, пресъздаващ живота в Османската империя в края на XVIII в. и началото на XIX в., но и спокойно движещ се назад във времето, припомняйки събитията, довели до възкачването на престола на султан Абдул Хамид. Действието се развива на остров (Мингер), несъществуващ, но Памук е имал „вдъхновение“ и от Крит и Кастелоризо. Откъснатостта от света, затвореното пространство на острова са важни при постигнатото внушение за умален модел на Османската държава. [...]

Историята в диалог. Разговор с Димитър Пеев

„История славянобългарска“ се отличава с диалогичност. Тя израства от споровете на нейния автор с различни представители на балканските елити през XVIII в. и това може ясно да се проследи по текста. Освен че пише история, о. Паисий снабдява своите читатели и техните слушатели с информация и с аргументи за евентуални бъдещи спорове. Няма да сбъркаме, ако кажем, че той ненатрапчиво споделя житейски опит. Според мен именно тази диалогичност на „История славянобългарска“ я е направила толкова успешна. [...]