Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Стремеж към свободата

Първото, което веднага ще видят читателите, е, че това е библиофилско издание – с концепция и мисъл, изпълнено на високо ниво. И авторът, отишлият си от живота през 1992 г. Димитър Воев, поетът, музикантът, композиторът, основателят на групи като „Парадокс“, „Вход Б“, „Воцек и Чугра“, „Кале“ и „Нова генерация“, заслужава тази книга. Тя съдържа някои от емблематичните му текстове и над сто непубликувани творби, някои от тях са писани в съвсем ранна възраст и демонстрират таланта му и неповторимостта на неговата личност. [...]

За „безскръбната скръб на нещата“

Поезията на Кирил Василев се движи между индивидуално човешкото и общозначимото. Прозренията за крах на личния порив скръбно се умножават с откритието, че не само индивидуалният човешки аз, а целият цивилизационен порядък е вървял към това крушение, целият свят, тук и там, живее в обреченост. Но нито атом самосъжаление, нито атом оплакване дори. Други са атомите, които градят този свят – стоицизъм, малки лични битки, все едно дали с разбиране, че са обречени, или без него. [...]

Състояние на душата

Библиофилско ново издание на „Книга на безпокойството“ от Фернанду Песоа, което издателят посвещава на Георги Мицков – големия „откривател“ на португалския поет за българските читатели. Публикувана едва през 1982 г. (Песоа умира през 1935 г.), тази монументална творба можем да четем и като автобиография, но на някой, „който никога не е съществувал“. Книгата е изповед и бленуване, прозрения, философски размисли, импресии, духовна „картография“ на Лисабон. Тя е „разговори със себе си“, а и „състояние на душата“. [...]

Деликатна работа. Разговор с Николай Аретов

През Възраждането наистина се „активизира“ интересът към миналото, оттам и към родовата история. Струва ми се, че поне сред част от по-образованите тогавашни хора се активизира и обратната тенденция – стремежът за еманципиране от миналото, поне от близкото минало, виждано като не особено престижно. Появява се или се засилва стремежът да станеш друг, по-различен от това, което са били предците ти. И представителните фигури от епохата тръгват към широкия свят, буквално или чрез образованието, чрез знанието. [...]