Култура / Йорданка Белева
Обществото на личността
Признавам, че четох книгата на Еманюел Муние с пристрастие. Харесвам неговото прекалибриране на хуманизма в концепция за личността. Особено ми допада неинвентарният подход към човека. Например, ако поставим един до друг християнския и агностичния персонализъм, подредбата им само ще потвърди калкулацията, че съществуват различни персонализми, но персонализмът не е сбор от тях и към него няма средни пътища. Муние не изисква да поглеждаме към индивида серийно, защото личността не е масово производство. [...]
Преводът никога не свършва. Разговор с Милена Селими
Преводът дойде при мен като необходимост за съществуването на българските ми корени. В края на обучението ми по филология, специалност „Албански език и литература“, защитих дипломата си на тема „Българска поезия“, където за първи път се опитах да превеждам автори като Блага Димитрова, Дора Габе, Никола Вапцаров, Яворов, Елисавета Багряна. Бях просто скромен студент в търсене на пътя. След това се захванах с журналистика и едва през 2010 г. отново се срещнах с превода и започнах своето балканско пътешествие. [...]
Предплатени минути
Татко ненавиждаше всякакво обвързване с договори и срокове. Искаше сам да решава колко продължава една минута, една песен, една чаша. Един живот. Вътрешното му време имаше свои календари и свои пясъчни часовници. В тях датите и часовете не се редуваха, а сякаш приплъзваха от него в себе си. Като разплитане на пуловер, от който да стане кълбо за нова плетка. Обаче кълбото се търкулна и изчезна. Заради зачестилите болнични престои с много усилия го убедихме да му вземем телефон, макар и с предплатени минути. [...]
Писането за загубата и скръбта
Писане, загуба и скръб за мен като автор отдавна са се превърнали в синоними. Убедена съм, че добрият писател е направен от загубите си, но да не си го представяме като безкраен тъжител и оплаквач с обичайни дейности като поддръжка на елегично реноме. В моите очи този писател има други занимания, ще ги изброя, а после ще разкажа за тях през собствения си опит: когато пише за загуба и скръб, писателят е чистач на пъртини, спортист в дисциплината вдигане на тежести, гримьор и трафикант. И поне още дузина неща. [...]